БЪЛГАРСКИТЕ ДУНАВСКИ ОСТРОВИ

 заливни гори на островите

             Как са се образували островите
           Особености на островната флора и фауна
         Малки островни групи
      Остров Белене (Персина) - км 568
          Остров Вардим - км 544
              Остров Батин - км 525,7
                  Остров Люляка - км 502,8
горите на островите
Как са се образували островите

Дунавските острови са образувани от речните наноси. Макар и бавно реката непрекъснато моделира бреговете си, изменя ги. Затова островите са непостоянни, променят площта и конфигурацията си. Имат длъгнеста форма, източени са по посока на речното течение. Островите имат чело, нос, опашка - фрута, доЗалезрук, коеда (влашка терминология, употребявана от рибарите по двата бряга). Промените на островите стават непрекъснато, затова всяка една топографска карта има само моментна стойност. Например: Магарешкият остров (Ешекада) срещу Свищов, който до 1907 г. е бил български, макар близо до отсрещния бряг, вече не съществува. Слял се е с румънския бряг и на него е разположено пристанището Зимнича. Образуваният в началото на века остров Матей, западно от град Русе, върху пясъчна плитчина е вече слят със сушата. Той носи името на командира на Дунавската флотилия Матей Стойков, който е наредил да се извърши залесяването му. Със сушата се е слял и остров Суютлука при Тутракан. Изчезнал е и измитият остров Раст срещу Лом.

Някои острови се образуват около определено препятствие в реката.
Например през Балканската война 1912 година, един потънал гръцки шлеп предизвиква наносите, които образуват остров Совата (Катакуя). На мястото на потъналия германски шлеп през 1943 година се е образувал остров Малка бързина, на запад от Свищов. Подобен е произходът на малкия остров, където потъна пътническият кораб “Цар Симеон II” нa 01.05.1944 година, при устието на реката Огоста. Моряците му викат “Благоев”, защото така бе преименуван корабът след възстановяването му.
На 1551-и километър в Унгария, където българският влекач “Русе” също се натъква на мина през пролетта на 1944 и потъва, се натрупва пясък. Корабът е изваден, но на мястото се образува малък остров, толкова малък, че не е отбелязан в лоцията. Обрасъл е с върби. Българските моряци са го нарекли “Русе”. Така Дунав е направил неръкотворен паметник на загиналите български моряци.
Най-новият остров, който се появи през лятото на 1985 г., е този между Русе и с. Мартен. Той е отвъд талвега и на румънските съседи се полага да му дадат име, макар че българските моряци са го наименували съвсем неофициално на фамилията на един капитан аварирал тук с кораб тип “Метеор”.
В старите лоции и в рибарската топонимия има нови имена на острови и островчета, някои от които вече не фигурират в картите, защото са станали безименни или имат нови имена. Такива са Ибиша, Маргарит, Джамджийският, Бояджийският, Адамовият, Керкенеза, Петрич или Петрушул - истински рудник от имена за ономастите.

Особености на островната флора и фауна

 Среден корморан ЧаплаЛопатаркаЧерен щъркелМорски орел

На островите Вардим и Персина (Белене) има резервати заради колониите птици - чапли, корморани, и уникалния вардимски дъб. Към тях, през 1984 г., е прибавен и остров Цибър. След пресушаването на близките румънски блата, тук се заселиха много чапли, корморани, и други птици, фигуриращи в “Червената книга” на България - бяла лопатарка, черен щъркел и вечна ветрушка.
Българските острови са обект на дърводобив, лов и риболов. На някои от тях се сеят царевица и дини. Събират се сено, билки, къпини, ползват се за паша на добитък, пренасян слодки. Островите са станали “Ноев ковчег” на птици и животни, намерили убежище от химизираните поля на голямата земя. Островите са светът на кафявите, дебели като космати чудовища дънери на върби, с треперещи на ветреца листа. Те допълват особената атмосфера на реката. На остров Радецки при Тутракан единствено вирее блатен кипарис. На остров Батин има един вековен екземпляр вардимски дъб. Дървото е разлистено и има жълъди. Дебелината на ствола при 1.2 метра височина от земята е 5.96 метра.

Малки островни групи

Срещу устието на Тимок, на румънска земя, има един кът наречен Пристол. Голям бял обелиск сочи мястото, срещу което в Дунав е мислената граница между трите дунавски държави - Румъния, Югославия и България. Сирените на българските кораби отбелязват тук всяко завръщане в родината. В района на Видин са островите Кошава, Кутово, Богдан-Сечен и Близнаци (Чифтилер). Последният е бил естествен зимовник на кораби в миналото. Следват Довлек, Добрина и Скомен.
След островите Цибър, Козлодуй, Байкал (Борил), Средняк, Лакът, Палец, Павел е най-голямата наша островна група - Беленската. Тя се състои от един голям и девет по-малки острова с обща площ 51 кв. км. Според легендата най-големият остров Персина (Белене) носи името на красива българка, насила взета в харема на беленския бей.
На изток от Свищов е интересният остров Вардим. След него, чак до Русе, преди 15 години се срещаха уникалните дунавски еднодневки-русалки. Тоталното замърсяване на дунавските води бе фатално за този вид и той изчезна от състава на дунавската фауна.
Следват островите Люляк, Мартен, Алеко, Мишка, Гостин, Малък и голям бръшлян, Пясъчник, Грънчар, Калимок, Радецки, Тутракан, Косуй, Славянин, Гарван, Чуканещи, Девня, Ветрен и Чайка.

По-значими острови
Острови Близнаци (Чифтипер) - км 778,4

Двата разположени един до друг острова - Голям и Малък Близнак, образуват естествено зимовище за кораби, защитено от ледовете. То било използвано в миналото до изграждане на зимовищата в Русе и Лом.
По време на Освободителната война при Чифтипер румънска батарея, командвана от майор Майкан, с три оръдия по 150 мм, в състава на руската армия, потопила турския военен кораб ”Подгорица”. През август 1957 г. този кораб бе изваден от река Дунав.

Остров Козлодуй - км 695.8

Този остров е третия по големина между българските дунавски острови след Белене (Персина) и Вардим. В непосредствена близост е остров Копаница. Със салове се превозва добитък за паша. На островите се сеят царевица и дини.

Остров Белене (Персина) - км 568
Пеликани папур Ветруша

Белене е най-големият български дунавски остров (41,4 кв км). Дълъг е 13 км, широк - 5 км. Зает е от гори, пасища, градини и езера. На север от него са островите Голяма Бързина, Милка, Люта, Малък Кондур (румънски), а на юг - Магарица, Белица и Предел.
Остров Белене има и друго име - Персина, свързано с интересни, вълнуващи легенди. Според една от тях пашата от Белене заточил дъщеря си Персина в островния чифлик, за да не се среща с любимия си българин неверник. Влюбените надхитрили пашовите слуги, избягали, а островните води и тръстики скрили следите им.

Остров Белене е на четвърто място по големина от всички дунавски острови - Житния, Сентендре и Чепел.
Трите големи блата - Мъртвото, Песчини (рибя уста), Старото, както и малките Плое, Вирците и Латева, са богати на риба - шаран, карас, щука, червеноперка, облес и други.
Дълъг е списъкът на обитаващите блатата: диви патици, чайки, ням лебед, лопатар, водни кокошки, теварче, бъбрици, летни барнета, кокилобегач, белобуза рибарка, калугерица, червеногуш гмурец, черни щъркели (единствено у нас убежище), черна каня, морски орли, ибиси, саблеклюни, улулици. Голяма е колонията на корморани край блатото Песчина - над 400 гнезда, по 30-40 на дърво. Чаплите-бели, сиви, черни, гривести, в миналото са били избивани за украса на дамските шапки с егретки и кичури пера. В хралупите на дърветата се спотайват през деня бухали, кукумявки и сови. Срещат се много гривеци и гълъби хралупари. Нощем се чуват загадъчните звуци на нощните птици малък и голям бик, на т. нар. чувал. Лете в блатата идват гости - къдроглави пеликани, бърнета, зеленоглави гъски, алмабати и други. Край Мъртвото езеро има “птичи град” с над 1000 гнезда на чапли, ибиси и корморани. Според орнитолога Божидар Иванов тук има 19 редки вида изчезващи птици.
Разнообразна е флората на острова. Обрасъл е с върби, тополи (бял и чер кавак), мента, къпина,тръстика, папур (каракофа), водна папрат, мехунка, бели и жълти лилии, златисти какички, четирилистни разковничета, плаващи лейки, дяволски орех (джюлюн) и много други.
Остров Вардим - км 544

Остров Вардим е дълъг 4,3 км, широк 1,6 км и има площ 4,9 кв км - втори по площ български дунавски остров след Белене. До него са островите Малък Вардим и Пясък. Едноименното село се споменава през 1780 г. и се тълкува във връзка с думата вардач, страж (подобен пример Петроварадин). Според една легенда островът се е образувал от наноси върху потънала византийска трирема, но геоморфолозите го разглеждат като част от крайбрежната низина, откъсната от реката. Доказателство за това е фактът, че другаде на наш остров няма диви круши, диви ябълки, полски и бял бряст и най-вече уникалния вардимски дъб. На острова е резерватът “Старият дъб”. Това ценно дърво расте по-бързо от тополата. На острова растат блатно кокиче, жълт ирис, мента, къпина и много други. Има големи колонии корморани (дяволица, батлан) и на различни видове чапли-гелеми, сиви, червени, малки, гривести.

Остров Батин - км 525,7
Батински дъбНа високия бряг срещу острова има останки от римския кастел Сакидава. Мястото под него е свързано с руско-турската война - 1806-1812 г. Русите построили тук понтонен мост през 1810 г., във връзка с известното в руската военна история Русчушко сражение през 1811г. Местното население наричало станалите тук военни събития с названието “Батин кавгасъ”. Местата около остров Батин са много богати на риба.     
Остров Люляка - км 502,8   

Остров ЛюлякаИмето на острова е преиначено от турската дума “Лелек”, което значи щъркел. Той се е образувал след сливането му с остров Делидорук. На острова няма никакъв люляк. Островът се използва за плаж от русенци. Служи за паша на добитък, отглеждат се царевица, дини и други. Срещу него са туристическата хижа “Приста”, ресторант “Рибарска колиба”, няколко почивни станции, водната база на яхт-клуб “Порт Русе”, русенският плаж и пр.

Островите - тези деца на реката, са родени от нейните страстни капризи и не се знае кога водата, която ги е натрупала, няма да започне да ги гризе и един ден окончателно да ги погълне.
нагоре
Източници:
"По Дунав" /автори - доц. д-р Васил Дойков и инж. Николай Генчев
http://bg.wikipedia.org

http://www.greenbalkans.org/category.php?language=bg_BG&cat_id=89