БУДАПЕЩА
Будапеща е един от най-древните и най-красивите градове в Европа. Той с право се счита за дунавска столица, защото надминава Виена по броя на жителите си, по темпове на икономическо развитие. Седалище е на Дунавската комисия, а река Дунав пресича града през най-представителната му част, като огромна и внушителна главна улица.
Няма друг град по реката, по-живописно разположен на двата бряга. Най-северните и части започват от остров Сентендре, а южните включват остров Чепел. От север на юг градът е дълъг 25 км, а от изток на запад - 29 км.
Будапеща е наследница на келтския град Акинк ("обилна вода") и на римския Аквинкум. Името Аквинкум се свързва с латинското "аква" (вода). Римският град се е намирал северно от Обуда. Днес той представлява музей под открито небе, с амфитеатри, циркус Магнус, останки от улици и сгради, две крепостни стени.
Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум.
Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.
През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административния център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението и нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти. Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.
През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпеща нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпеща над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.
Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.
Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст. При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделен на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.

Райони в Будапеща
Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III. През 1930 г. се създват 4 нови района. Районите XI иs XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X - западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.
Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъеднинени 7 близки града и 16 села. Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъеднинени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образувт нови 8 нови райна: от номер XV до номер XXII.
След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новия район XXIII. Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.
нагоре
Мостът Сечени
Верижният мост Сечени-Ланцхид (на км 1654,4) е една от емблемите на Будапеща. Той е най-старият мост на унгарския отсек на р. Дунав. Наречен е на името на граф Ищван Сечени (1791-1860) - хуманист, просветител и общественик, с когото е свързано основаването на Унгарската академия на науките, развитието на корабоплаването по река Дунав, регулирането на реките Дунав и Тиса. Негова е идеята за мост, който да свърже Буда и Пеща. От 1776 г. между двата града имало понтонен мост от 46 съда и през зимата връзката се прекъсвала. Дотогава мостовете се строели от камък и дърво и високите води ги отвличали
Ищван Сечени възложил проектирането на железен мост между Буда и Пеща на английския мостостроител Уйлям Кларк. Стойността му от 2 млн. сребърни форинта била събрана от дарения, лотарии и др. Мостът бил построен през периода 1839-1849 г. под ръководството на Адам Кларк. През 1842 г. бил поставен първия камък в основата му на 16 м дълбочина.
Дължината на моста е 375 м, ширината - 12,5 м. Украсен е с лъвски фигури, които са дело на Януш Маршалко. Мостът бил наречен тогава "осмото чудо" на света. През 1849 г., по време на революцията, австрийските войски се опитали да взривят моста, но инженер Кларк предотвратил това, като успял да потопи във водата верижните камери. През 1945 г. отстъпващите германци с експлозив силно повредили "лъвовия старец", но той бил възстановен в първоначалния си вид през 1949 г. Пред моста в Буда се намира нулевия километър - централната точка, "Пъпът на Будапеща", откъдето започват измерванията на разстоянията в километри до всички градове в страната.
нагоре
Будапеща - перлата на Дунава

Когато преди сто двадесет и седем години отделните градчета Пеща, Буда, най-старата Обуда и двайсетината селца наоколо получават названието Будапеща, през реката има само един верижен мост. Сега мостовете са седем, два от които железопътни. Те не са само средство за транспорт, те са лукса на унгареца, който обича да минава по тях пеша. Вечер погледът на разхождащите се по пешеходната алея около хотелите "Дуна", "Атриум Хайат" и "Форум" поглъща фантастичната светлинна дъга на Верижния мост и бликащите свещи на надвесените над града Рибарски кули на будинската крепост, а денем - елегантната лъкова извивка на най-новия мост Ержибет, сякаш висящ на невидими конци в пространството.
Пътят нагоре е стръмен, защото със своята непристъпност, пещери, извори и варовик, за средновековните жители мястото било най-идеално за преживяване. Неслучайно унгарският крал Бела IV, се настанява точно тук. През ХV-ХVI век градът преживява най-големия си разцвет със своите църкви и манастири, седем училища и един университет, пазари и оживена търговия. Царуването на легендарния крал Хуняди Матиаш през втората половина на ХV век е начало на разцвета на ренесансовата култура в Унгария, ликвидирана от 150-годишното турско господство, започнало в 1686 година.
Пред своята осемвековна история крепостта на Буда преживява 23 въоръжени нападения и три пожара. Независимо от това, градът отново и отново се строи и престроява, новите постройки изникват върху стари основи, в тях се вграждат стари порти, стени, сводове, кладенци. Това е един от феномените на града, използваните стари елементи са свидетелство на историята.
Разходката тук можем да започнем от площад "Свети Георги", който разделя крепостта на две части: на юг от него е кралският дворец, на север градът. Тук се виждат дори остатъците от средновековната крепостна стена.
На мястото на голямата жълта сграда от страната към Дунава, която днес е Театрален дом, известен със своята отлична акустика, през ХIII век се е намирал един от най-известните манастири и църква. По време на турското нашествие манастирът се превръща в седалище на турския паша, църквата в джамия, после отново се превръща в манастир. През 1784 година по нареждане на император Йосиф Втори манастирът се превръща в офицерско казино, а църквата в театър. Сега от дясната страна на входа на театъра има паметна плоча, свидетелство за някогашните славни дни, на която пише, че на 7 май 1800 година Бетовен сам е свирил на пиано при представянето на прочутата му Соната за горски рог. Сградата на театъра е реставрирана в стил късен барок от края на ХVIII век.
Тръгваме по посока към града. Някога е трябвало да се мине през големите или малки порти на крепостта, които днес са само ехо от вечността. От площада, наречен сега"Дис", нагоре тръгват две улици, после стават четири, за да се съберат в една от другата страна на крепостта. В средновековието тук е кипял живот и три пъти в седмицата са се провеждали пазари, в сряда продавали немците, в петък унгарците и в третия ден евреите предлагали нечуваната си стока.
Днес, когато вървим по улица "Тарнок" към центъра на крепостта, минаваме около барокови или еклектични дворци, които по време на Втората световна война в по-голямата си част били сринати със земята. От кралския дворец, например, са останали да стърчат едва два етажа. Разрушенията били изчислени на 74 процента, така че някои от сградите са били отново построени само благодарение на старите чертежи. На улица "Тарнок" Nо 14 се намира една от най-старите къщи, геометричните фигури на стенописите са от ХVI век. Избата и долният етаж са от ХIV век, а горният етаж от ХV век. В съседната къща, която сега е музей, в 1687 година е била открита първата аптека. Така стигаме до площада "Света Троица", където стълпът, наречен "Света Троица" пази спомена на големите чумни епидемии през ХVII век.
В живота на стария град това е най-важното място. От ХIII век тук стои църквата "Матиаш", а от ХIV век срещу нея се издига кметството. Старото готическо кметство по-късно е сменено с елегантна сграда в стил ранен барок, на ъгъла на сградата има статуя на покровителката на града Атина Палада, която държи емблемата на Буда.
От другата страна на площада се намира една от най-важните сгради на крепостта и Буда, църквата "Матиаш". Тя е била първата църква в крепостта, крал Бела IV започва да я строим веднага след създаването на града (1255-69). През вековете църквата е била разрушавана, построявана, достроявана, а сегашния неоготически вид и придава в края на миналия век гениалният архитект Фридеш Шулек.
Дълга е историята на църквата, за унгарците тя е скъп символ, тук са били коронясвани унгарските крале. Цялата вътрешна украса на църквата е от края на миналия век, но е съобразена с дълговековна история.
Сега църквата "Матиаш" е не само най-посещаваният туристически обект, тя заема централно място в унгарския музикален живот. Нейната изключително добра акустика и прочут орган са притегателна сила както за богослужения, така и за честите музикални концерти, провеждани тук. В подземието има и музей на църковни реликви.
По времето, когато църквата "Матиаш" добива днешния си вид, Будапеща се разраства значително, на отсрещния бряг във водите на Дунава се оглежда внушителната сграда на Парламента, вижда се базиликата "Свети Стефан", над реката протягат снага нови мостове. За да се открие панорамата към тях, било необходимо да се изгради някакъв пиедестал, който да надвишава дърветата на хълма. Историческа е заслугата на Фридеш Шулек, който подарява на града каменните дантели на прочутите Рибарски кули. Някога тази част на града е била защитавана от задругата на рибарите, оттам и името на кулите.
Днес по стълбите и наблюдателниците на Рибарските кули денонощно е пълно с хора. Гледката е очарователна, независимо дали ще погледнем към голямото зелено петно на най-големия остров на Дунава, наречен Маргит, Парламента, мостовете над реката или покривите и кулите на църквите на двумилионния град.
В непосредствена близост до Рибарските кули е модерният хотел "Хилтън", в строителството на който старото така е съчетано с новото, че в най-горната част на запазената, но доизградена кула на старата църква се намира казино, вероятно единствено по рода си в света. Като кулиса на хотела е и запазената лицева стена на йезуитски манастир от ХVIII век. След като сме се наситили на гледката, която се открива от Рибарските кули, минаваме между църквата "Матиаш" и бронзовата статуя на първия унгарски крал Свети Стефан (1001-1038), който покръства унгарците и ги приобщава към Европа. Оттам се запътваме към площада, наречен на името на първия унгарски книгоиздател Андраш Хеш.
Пред хотел "Хилтън" улица "Тарнок" се раздвоява в две улици, по-интересни са сградите по улица "Михай Танчич". В бароковата сграда от ХVIII век на номер седем, където сега се помещава Институтът по музика, често е гостувал самият Бетовен. На края на улицата се намира Виенската порта, която е отворена през ХVI век на мястото на Съботната порта. Разрушената порта е построена отново през 1936 година, по случай 250-годишнината от освобождението от турците.
В средновековието под всяка къща е имало подземия на няколко етажа. Някога се е смятало, че в Буда има два града, един на крепостта, а друг под нея. Днес километричните лабиринти са забравени, само в няколко преустроени пивници има винарни. От двайсетина години в един от лабиринтите на улица "Ури" № 8 има исторически паноптикум с восъчни фигури.
Ако не сме закотвили в някоя от прочутите винарни или не сме седнали да пием ароматичното унгарско кафе в някоя сладкарница, можем да се върнем към изходната си точка на площад "Свети Георги" по алеята "Арпад Тот", наблюдавайки панорамата на разрастващия се към планините на Буда град.
В южната част на крепостта се намират крепостните укрепления, строени и пристроявани в продължение на 600 години, и кралският дворец. В него се помещават Националният исторически музей, Народната библиотека "Сечени" и Националната художествена галерия.
В Будапеща не можеш да се загубиш, градът е много лесен за ориентиране. От двете страни на Дунава има важни пътни артерии, големите лъчисти булеварди са опасани с три полукръга. Разбира се, в самия град има и по-малки улички, кварталчета, градинки със статуи, които живеят своя самобитен живот и имат своя самобитна атмосфера. Будапеща е разделена на двайсет и два квартала и немалък проблем за непросветения е фактът, че понякога улица с едно и също название се среща в пет-шест района. След като Буда става кралско седалище, търговците и занаятчиите превръщат старата римска крепост от другата страна на Дунава в град близнак.
Първият план за изграждане на града е изготвен през 1805 година, а през шейсетте години на миналия век градът добива сегашния си вид. Едно от най-оживените места е улица "Ваци", в началото на която се издига внушителната сграда на Будапещенския университет, където са получили образованието си много българи. От много отдавна улица "Ваци" е най-важната търговска улица. Ако не гледаме само фантастичните витрини и фантастичните цени (това е най-скъпата улица в Будапеща), ще можем да се полюбуваме на фасадите на къщите, на модерния хотел "Таверна" на № 20, построен на мястото на някогашния хотел "Надор", известен с първото си странно подобие на днешния душ в стаята на немския му собственик, херцог Надор. Пред големия магазин "Фонтана" можем да поседим пред кладенеца "Хермес", чиято оригинална статуя е направена още през 1904 година.
На края на улицата се намира едноименният площад с внушителния паметник на големия унгарски поет Михай Вьорошмарти. Тук е и прочутата сладкарница "Жербо". Тя е любимо място не само за туристите, но и за самите жители на града. В Будапеща винаги ме е изумявало, колко възрастни хора има по кафенетата. Това е част от техния начин на живот, техния обществен барометър. Тук възрастните хора не си ходят на гости, те се срещат навън, имат своите приятелски кръгове, интереси, спорове... За тях това е начинът да бъдат съпричастни с обществото, с времето.
Търговският център на Пеща заслужава внимание не само заради своите богати магазини, прочути ресторанти и кафенета, а и заради неочакваните вътрешни площади, където върху околните сгради в стила на класицизма, с вкус и майсторство се е настанил сецесионът.
Истина е, че през лятото жителите на Будапеща обичат да почиват на езерото Балатон, Дунава или в планините Матра и Бюк, но една стара поговорка гласи: "Ако имах пари, щях да летувам в Пеща..." Унгарската столица е сериозен балнеолечебен курорт със своите 123 лечебни извора, които дават дневно 70 хиляди кубически метра топла и студена минерална вода. В нея има много обществени минерални бани, плувни басейни, плажове. Приятни са разходките не само на острова Маргит, но и пътешествията из близките планини, до които се стига удобно с градските автобуси.
Ако все пак сме решили да останем в града, от площад "Деак" можем да тръгнем по широкия булевард "Андраши" и пресичайки много площади и забележителности като сградите на операта, балета и консерваторията, да пристигнем на "Площада на героите", където около 36-метровия централен стълб са поставени статуите на най-важните фигури в десетвековната унгарска история. От дясната страна на този забележителен мемориал се намира голямата изложбена зала "Мючарнок", построена през 1895 г., в която целогодишно се правят временни изложби, в това число и международни. От лявата страна се намира Музеят на изкуствата, където се намира най-голямата унгарска сбирка на чуждестранно художествено умение. Музеят разполага както с творби на Брьогел, Ел Греко, Гоя, Веласкес, творби на английски и френски майстори, така и със съвременно изкуство. Зад "Площада на героите" се намира Градската градина, пълна със забележителности и възможности за развлечения. Тук са небезизвестният ресторант "Гундел", строен в началото на века, големият градски цирк, зоопаркът и прочутият лунапарк, минералните бани "Сечени", крепостта-музей "Вайдахуняд", фонтани, статуи и приятни кътчета за отдих.
Будапеща е един модерен град, пренаселен и забързан, но в него човек се чувства уютно. Транспортът му е уреден, метрото тук играе голяма роля, но и автобусите, тролеите и трамваите са много чести и бързи. Ресторантите са чисти и спретнати, лютивите унгарски гулаши, рибени чорби и торти не са за пренебрегване.
Днес в центъра на Будапеща е невъзможно да се намерят свободни площи за строеж, затова се строи в покрайнините. Вече в почти всички изходни точки на града има построени големи търговски центрове, където можете да прекарате цял ден и където ще намерите всичко, което ви дойде на ум, разнообразни магазини, ресторанти, лабиринти с бутици, кина, развлекателни зали, дори улички със зелени дървета.

нагоре
Гостоприемството на Будапеща

Представянето на Будапеща няма да бъде пълно, ако пропуснем незабравимата атмосфера на нейните кафенета, гостилници, бистра и ресторанти. Като изключим Париж, никъде по света няма толкова стихове и песни, които да възпяват заведенията на града. Още в началото на миналия век Пеща е град на кафенетата, в които гражданите са спорили по политически, обществени и културни въпроси. Някои от тези кафенета са имали своите постоянни посетители, в тях се извършвала и активна творческа дейност. Собствениците на тези заведения се грижели да има нови вестници, подострени моливи и хартия за пишещите. Кафенетата били място, където всеки можел да прочете вестника си, да пие кафе и да разговаря, да играе карти или билярд, да пуши необезпокоявано цигарата си, с една дума: да живее. Така се родили литературните кафенета, политическите кафенета. Някои от тях като славното кафене "Пилвакс", намиращо се на улица "Петьофи" или пък някогашното кафене на площад "Вьорошмарти", наречено днес "Жербо", са любимо място на туристи и жители на града.
На прелома на нашия век в едно издание на келнерите в Унгария от 1904 година е написано: "Унгария е страна с 12 000 църкви и 76 000 кръчми." Не зная колко кръчми има в Будапеща сега, едно е сигурно, на всяка крачка из унгарската столица ще намерите ресторанти, гостилници, кръчми и кръчмички, които предлагат прочутите по света унгарски вина и ястия. За по-взискателните и състоятелни гости своята изискана кухня предлагат ресторантите на грандхотелите "Хунгария", "Хилтън", "Кемпински", "Бейке". Любителите на лютите унгарски гулаши и типична народна кухня могат да посетят ресторантите "Матиаш пинце", "Апоштолок", "Фестивал", "Кишбуда дьонде" и не по-малко известния "Гундел". Към много от прочутите в миналото заведения, възстановили днес предишния си блясък, прибавяме и съвсем нови, луксозни ресторанти и кафенета. Навсякъде по хотелите в Будапеща можем безплатно да се снабдим с многоезичното месечно издание "Панорама", където ще намерим безброй културни и развлекателни програми, адреси, телефони и идеи.
След уморително и продължително бродене по Будапеща и нейните забележителности няма нищо по-приятно от седенето в някой от нейните ресторанти или кафенета. Уютно можем да се почувстваме както в откритите заведения в Буда и около Дунава, или пък в малка гостилничка в народен стил и народни ястия във всяка част на града. И нека не се изненадваме, в този красив двумилионен град знаят как да посрещат и обслужват гостите си. Тук изразът "Нашият гост - наш господар!" се прилага на практика, и то така, че няма човек, посетил Будапеща и нейните забележителности, да не желае, да се върне тук отново.

 
Българска църква в сърцето на Европа

През XIX век в Будапеща, и специално нейният южен район Ференцварош, става един от главните центрове на идващите от България преселници.
Тук Българската църква в Будапещапрез 1914 г. започва своята дейност Дружеството на българите в Унгария, а през 1916 г. на ул. "Лоняи" се основава и Българската църковна община. Също в района, през 1918 г. отваря врати и първото българско училище. Малко по-късно е осветен и първият български източно-православен параклис.
Скоро обаче тези институции се оказват тесни за нарастващото българско малцинство. Тогава Дружеството на българите в Унгария подема инициативата за изграждане на църковен храм и ново училище. За осъществяване на тези цели, през 1930 г. Будапещенската столична община подарява на българската общност един парцел на улица "Вагохид". Не след дълго започва строежът на църквата, която след една година е вече готова.
Средствата за строежа са осигурени изцяло от живеещите в Унгария българи, като от техните доброволни дарения са събрани 70 хиляди пенгьо. С изграждането на църквата Ференцварош се превръща в духовен и културен център на българите.
Църквата е планирана от големия унгарски архитект от началото на века Аладар Аркаи. В неговото творчество строежът на култови сгради заема значително място. От седемте, построени по негови проекти църкви, българската е последна по време. При нейното създаване той взема за образец прочути български църкви, като известната "Свети Александър Невски" и тази в Бачковския манастир. По план църквата на Аладар Аркаи е трикорабен византийски храм с купол, в която намираме главните архитектурни елементи на източно-православното богослужение. Тя е носител на собствени архитектурни ценности, тъй като е не само единствената по стил византийска сграда в Будапеща, но същевременно и най-западната врата на българското православие.
Архитектът изгражда църквата с изтънчен вкус и естетическо чувство и съчетава ранната модерна архитектура с традициите на българското строително изкуство, за да постигне строга и изискана външност. От вътрешността на църквата най-забележителен е купола, на който иконостасът, пренесен тук след 1930 г. от параклиса на ул. "Лоняи" и изящните свещници предават допълнителна красота. В плановете на архитекта е бил включен и строежът на училищна сграда, обхващаща от три страни църквата. Но мечтаният от Аладар Аркаи комплекс не бил завършен. По време на войната църковната сграда понася значителни щети и днес външния й вид е малко по-друг, липсва покривът с керемиди и цветните стъкла на прозорците.
Повече от 70 години църквата въплъщава сплотеността на българите в Унгария, символ на едно живо, дейно малцинство. Освен че е важен паметник в историята на архитектурата, тя е и център на Западно-европейската българска епархия. Църквата носи името на българските светци и създатели на славянската азбука Св. Св. Кирил и Методий, които римокатолическата църква канонизира като светци-защитници на Европа.

нагоре
 
"По Дунав" /автори - доц. д-р Васил Дойков и инж. Николай Генчев/
http://ide.li/country_Hungary.html

http://www.euro2001.net
http://www.molon.de/galleries/Hungary/Budapest/Pest/