Национален флаг
Националната библиотека

Национален герб
Площ: 83 800 кв kм

Население: 8,1 млн ж

АВСТРИЯ
Кратък обзор
По Дунав през Горна и Долна Австрия
                   Град Шпиц, ляв бряг, км 2019
Град Енгелхартсцел, десен бряг, км 2200,57
          Град Дюрнщайн, ляв бряг, км 2009
Раннаридл, ляв бряг, км 2196,8
                             Маутерн, десен бряг, км 2003,5
Град Ашах, десен бряг, км 2160                             
ВИЕНА, км 1929
Град Линц, десен бряг, км 2135                             
Град Петронел, десен бряг, км 1890
Град и лагер Маутхаузен, ляв бряг, км 2112
           Град Хайнбург, десен бряг, км 1884  
Град Грайн, ляв бряг, км 2079
                               Зам. Шьонбюел, десен бряг, км 2032,2
Замък Верфенщайн, ляв бряг, км 2076                  Град Мелк, десен бряг, км 2036
Марбах – Мария Тарферл, ляв бряг, км 2049,5
Кратък обзор

Австрия (на немски Йостеррайх) е страна алпийска и страна дунавска. Разположена е в Централна Европа. Обхваща част от североизточните разклонения на Алпите и част от горното течение на река Дунав и притоците и Ин, Енс, Драва и Морава. През нея преминават и се пресичат редица важни европейски пътища от Западна и Северна Европа към Балканския полуостров и Средиземноморието. Граничи с Германия, Чехия, Унгария, Словения, Лихтенщайн, Италия и Швейцария.
Австрия е планинска страна – 70% от територията и е заета от Източните Алпи. В масива Хое (Висок) Тауерн се издига най-високият връх Грос Глокнер (3798 метра). Източна Австрия обхваща Щирийско-Бургенландската хълмиста равнина, която е част от Среднодунавската равнина. Тя е покрита с богати алувиални почви. Страната е богата на железни руди с голямо съдържание на метал, каменна сол, графит, гипс и мрамор. От земните недра бликат над 50 лековити минерални извори. Най-известни са Баден, Багдащайн, Бад Шонц, Глайхенберг, Бад Ишл и др. Горите заемат 38% от територията на страната.
Населението на Австрия през 1999 г. възлиза на 8,1 млн., 98% от които са австрийци. Те са от германски произход, говорят немски език. В страната живеят още словенци, хървати, унгарци, чехи, италианци и евреи. Католиците са 84% от населението. Гъстотата на населението е 96,6 души на кв. км. През 1998 г. раждаемостта е намаляла на 9,9 промила, смъртността е 9,6 промила, а прирастът е 0,3 промила срещу 1,0 промила през 1997 г. Детската смъртност е 4,8 промила.
Като самостоятелна държава Австрия се е отделила от Франкското кралство през X век под името Остарики. Оттогава започва разширението и, като завладява много земи. От 1867 г. официалното и име е Австро-Унгария. След Първата световна война се разпада и от нея се отделят Австрия, Унгария, Чехословакия, части от Полша, Румъния, Югославия. В навечерието на Втората световна война е насилствено присъединена към германския райх. През 1955 г. страната се обявява за независима и неутрална.
Държавен глава е президентът на федералната република, избран за 6 години. Върховен орган е Парламентът, който се състои от две камари: Долна – Национален съвет, и Горна – Федерален съвет. Правителството се ръководи от канцлер и вицеканцлер. Административно се дели на 9 провинции – земи (ланд): Виена, Бургенланд, Горна Австрия, Залцбург, Каринтия, Долна Австрия, Тирол, Щирия и Форарлберг. Паричната единица е шилинг, който се поделя на 100 гроша. Държавното знаме се състои от две хоризонтални червени ивици и една бяла между тях. На герба е изобразен орел със сърп и чук в ноктите.
Австрия  е туристическа странаОт 1 януари 1995 г. Австрия е член на Европейския съюз. Брутният и национален продукт възлиза на 216 млрд. долара на глава от населението – в челната десетка (1999 г.). Тя е развита индустриално-аграрна страна – на 11-то място в света, с 1% от световното промишлено производство. От общо 57 млрд кВтч производство на електроенергия, през 1998 г. 38 млрд. са добити в хидроцентрали, което представлява 65% от електропроиводството. На река Дунав са изградени 10 хидровъзли с баражи, електроцентрали, шлюзови камери, с които се регулира корабоплаването и са създадени условия за водни спортове и риболов. Хидровъзлите са Йохенщайн, Ашах, Отенсхайм, Абвинден, Валзее, Ибс-Персенбойг, Мелк, Алтенвьорт, Грайфенщайн и Фройденау. В тези 350 км дунавско протежение реката има естествен пад около 156 м, което представлява висок енергиен потенциал за добив на електроенергия.
Австрия е първостепенна туристическа страна. По брой на туристите, посетили Австрия – над 15 млн. души, тя се нарежда след Испания, Италия, Франция и Швейцария, но по брой на туристите средно на човек от населението се нарежда на второ място в Европа след Швейцария. Австрия има над 18000 хотела, хижи, пансиони и санаториуми, а броят на къмпингите и мотелите надминава 4000. Тирол отдавна е привлякъл вниманието на туристите от цял свят. Над 300 въжени и зъбчати линии водят към ски-плацове и високопланински живописни местности. Най-големите пещери са Блумтал, Дахщайн, Айсризенхале. В градовете Клагенфурт и Грац са изградени миниградовете, които мащабно намалено показват забележителностите на света (Мини Мондо) и на Австрия (Мини Йостеррайх). В първия град България е представена с Рилския манастир. Близо до Залцбург, на германска територия е Бертехсгаден – бившата лятна резиденция на Адолф Хитлер.
Много добро развитие имат всички видове транспорт. Железопътната мрежа е дълга 6800 км, от които 1800 км са електрифицирани. През страната преминават няколко трансевропейски магистрали. Добре е уреден автомобилният транспорт. Страната разполага с над 31 000 км са съвременни автомобилни пътища, като 9000 км са модерни автостради. Виена е въздушен възел на много авиолинии до всички континенти, чрез летището Швехат.
Река Дунав играе огромна роля в австрийската икономика. Австрия няма излаз на море и затова много разчита на река Дунав като естествен воден път, който я свързва с морето. Тя първа от всички дунавски страни започва неговото организирано използване. През 1829 г. е създадено първото параходно дружество – "Ди ерсте Донау Дампфшифарт гезелшафт” (ДДСГ), със седалище Виена и Будапеща. До създаване на българското дунавско параходство през 1935 г., австрийските кораби ,"Радецки”, ,"Германия” и по-късно ,"Минерва”, ,"Сатурн”, ,"Нептун” и други, превозват пътници и стоки между българските пристанища. Второто австрийско параходство ,,Комос” се сля с ДДСГ през 1974 година, след разпродажба на голяма част от активите му.

нагоре
По Дунав през Горна и Долна Австрия

Прелестен е австрийският Дунав! Обвеян от романтика, приспиван от песните на трубадурите. По бреговете му се издигат от векове старинни замъци, загадъчни руини, а китни малки селища се редят едно след друго и радват очите, сърцето и душата.

Кремпелщайн, десен бряг, км 2215

Този замък е издигнат през XIV век от епископа на Пасау. По-късно го обитават разбойници. Една легенда, свързана с един шивач, се разказва в най-различни варианти.

Град Обернцел, ляв бряг, км 2210

Обернцел е живописно разположен град. Състои се от две части: стара – край река Дунав и Нова, амфитеатрална – по склона. През Средновековието  тук са се произвеждали порцеланови и графитни изделия.
Срещу гр. Обернцел е гр. Кастен, а на 3 км от него е крепостта Фихтенщайн, датираща от 1097 г. Край река Дунав при Кастен има голям Къмпинг и места за воден спорт.

Бараж и шлюз ,,Йохенщайн”, км 2203,7

Скалата всред реката Йохенщайн (Камъкът на Йохен) според легендата било любимо обиталище на русалката Иза, сестра на рейнската Лорелай. В римско време тук имало крепост, корабна станция и митнически пункт. Тя е запазена след построяването на баража, носещ същото име. В наше време фигурката на свети Непомук и къщичката зад нея са едно прозорче към миналото, към ония трудни времена, когато капитаните на корабите отправяли молби към светеца за успешно преминаване край коварните скали и опасни водовъртежи. Германо-австрийската електроцентрала е с пет турбини, 1700 млн. кВтч годишно производство. Хидровъзелът има шлюз с две камери.

Град Енгелхартсцел, десен бряг, км 2200,57

Дунавският град Енгелхартсцел е израснал в една стратегическа област, оценена още от римляните по времето на император Каракала (211 – 217), който строи кастела Бургос в Оберанна и дунавски път.
За този привлекателен кът, където днес е Енгелхартсцел,  в един ръкопис от 1293 г. е отбелязано: ,, Приятно място за почивка на тялото и душата”. От 1194 г. градът е бил владение на епископа от град Пасау. Изграденият през 1293 г. от епископ Бернхард фон Пасау Цистерцинстерски манастир става важно религиозно и културно средище. От 1494 г. се открива винен пазар, а до 1580 г. Енгелхартсцел е важен пазарен и панаирен център. Това му значение още повече нараства, след като през 1775 г. се премества митницата на Ашах. През 1699 г. манастирът изгорял. През следващият век бил възстановен и от 1798 г. е превърнат във фабрика за порцелан. От 1925 г. отново е манастир на ордена на трапистите. Манастирската църква е построена от Лебихер в стил рококо, с фрески от Бартоломео Алтомонте.
В Енгелхартсцел има басейн за къпане, спортни съоръжения, 7 хотела и други заведения за излетници и туристи. Тук спират кораби по линията Пасау – Линц – Виена.
И в наше време Енгелхартсцел е важен винен пазар. Тук в близкото минало се разтоварваха български шлепове с вино и гроздов сок за фабриката, в която работят и български работници и специалисти.
Между градовете Енгелхартсцел и Ашах е проломът Шльоген, или Ашахски Винкел. За да може да продължи пътя си, река Дунав е трябвало да направи змиевидни извивки. Тази многовековна борба на реката с планинските масиви завършила със, "сключване на договор за безусловна капитулация” – победа на реката, изразена с голямата буква "Ес”, както сполучливо се изразява словашкият познавач на река Дунав Ян Йонак. По тези опасни места е невъзможно разминаване, затова сигналните пунктове регулират поединичното преминаване през, "примката”, какъвто е преводът на думата Шлинге. В миналото тук са се подвизавали дунавски пирати. Разказват се много интересни пиратски истории, станали в Ашахския Винкел. Върховете са увенчани с крепости и замъци, свързани с легенди и исторически събития. Внушителни са развалините на замъка Хайхенбах – замъкът на разбойниците, който бил разрушен през 1494 г. от кайзер Максимилиан Първи.

нагоре
Раннаридл, ляв бряг, км 2196,8

Според легендата, в този замък живеела водната вещица Ранна с двете си лоши и грозни дъщери. Оня, който се съмнявал в силата на магьосницата и не бил готов да усмири нейния гняв с жертвено агне, потъвал във водата и Ранна го заставяла да се ожени за една от дъщерите и.

Град Везенуфер, десен бряг, км 2193

Романтичен градец, свързан с подвизи, описани в, "Песен за Нибелунгите”, със Селската война и други събития. Горе, на височина 535 метра, е селищната част Валдкирхен.

Замък Марсбах, ляв бряг, км 2192
Внушителен е този замък, на изключително живописно място, с чудесна панорама от неговите тераси. Срещу него на отсрещния бряг, са останките от крепостта Везенщайн, построена през XI век и разрушена през XVI век.
На 4 км по течението на реката, на левия бряг, са развалините от крепостта Хайхенбах, така нареченият "Замък на Разбойниците”.
Шльоген, десен бряг, км 2186,8

Възелът на "примката” през римско време е бил мястото, избрано за кастела Маринианум, От три страни на Дунав се спускат стръмни планински склонове, обрасли с вековни гори. Планинският въздух е с аромат на борова смола и уханни треви, които покриват пасищата между горите. Горите обхващат огромни пространства и само тук-там край брега са отстъпили място на ливади и китни селища, кокетни вили и тучни пасища. Върховете са увенчани със загадъчни замъци или крепости – вече в руини.
Сега в Шльоген има много хотели, къмпинги, ресторанти и удобства за водни спортове.

Град Обермюл, ляв бряг, км 2178
Селището е разположено в малък залив, където е устието на бистрата река Клайне Мюл (на български "Малката воденица"). На това място през 1808 г. е станала голяма битка с французите. Край брега е запазена голяма стара сграда с покрив, който има формата на трапецовидна пирамида. Другите постройки са съвременни, много красиви, вилен тип. В кокетното курортно градче има предприятия за хартия и дървопреработване.
нагоре
Нойхаус, ляв бряг, км 2167.5
Това красиво селище е кацнало между гори и скали. Пред красивите вили има много лодки и скутери.
Хидровъзел "Ашах", км 2162.68
Построен е през периода 1959 - 1964 г. Шлюзът има две камери. Електроцентралата е с 4 агрегата (275 мегаватова мощност) и производство 1600 млн. кВтч. Тя е най-голямата водна централа в Средна Европа.
Град Ашах, 2500 ж., 272 м нодм. вис., десен бряг, км 2160
Пъстроцветните фасади на Ашах се надпреварват по красота. Над старите сгради се извисяват кулите на десетина църкви в различен стил, от различни времена.
Ашах е основан през 777 година. През XII в. израства като важен търговски, пазарен и митнически център. От 1512 г. в града редовно се провежда седмичен пазар и панаир два пъти годишно. Кайзер Максимилиан Първи му дава герба и пазарни права. За времето на процъфтяващото тук винарство напомня едно много старо заведение. Старата митница Маутхаус, корабостроителницата - Шифмайстерхаус, Ратхаусът, Червената къща в стил рококо и други стари постройки са все от времето, когато търговията и корабостроенето са били главен поминък на жителите на Ашах.
През XVI - XVII век Ашах е последователно владение на фамилиите Шаубергер, Волфган Фон Лихтенщайн, Йорген, Харнах. Замъкът Шаунберг, издигнат през XII век, е бил арена на много важни събития. Стените му таят много загадки. Чудесен обзор предлага височината Майер Хофенберг, със своите 655 метра, увенчана с наблюдателна кула. На отсрещния бряг е сградата на старата митница от XIV век. През 1966 г. е преустроена в хотел "Шлос Фауст", наречена на името на д-р Фауст, живял в сградата от 1493 до 1496 г.
Подходящият климат способства за развитието на лозарство в Ашах-Винкел. В герба на града има зелен и син грозд. Шосейният мост Ашах- Ландсхааг е построен през 1962 година.
Крепост Ешенгерг, десен бряг, км 2150, датира от 1209 г.
Хидрокомплекс „Отенсхайм”, км 2147
Австрийският хидрокомплекс има шлюзове с две камери и електроцентрала с мощност 179 мегавата и годишно производство 1082 кВтч.
Град Отенсхайм, 3100 ж., ляв бряг, км 2144
ОтенсхаймВърху малка височина отдалеч се вижда старият замък Отенсхайм, построен в XII век. На изток от стария град е израснало ново модерно селище. От 1146 г. Отенсхайм е известен пазарен и по-късно винарски център. От 1228 г., подобно на Енс и Линц, получава митнически задачи.
На отсрещния бряг е град Вилхеринг, основан също през 1146 година. От 1195 г. започва строеж на голям манастир, изгорен в 1753 г. и след това възстановен. В този град се намира най-типичната за Австрия църква и стил рококо.
Между двата бряга, между градовете Отенсхайм и Вилхеринг, има ферибот, който се движи под високо опънато над реката метално въже.
На 1 км от Вилхеринг е местността „Кюрнберг”, която през 1749 г. е била определена за горски парк на Мария Терезия. На тази живописна височина по време на римската епоха е имало наблюдателна кула.
нагоре
Град Линц, 210 000 ж., 250 м надм. вис., десен бряг, км 2135

Още при влизането в Линц с кораб, се минава под шосейния мост Нибелунгенбрюке, построен през 1497 г., но претърпял оттогава много преустройства.
След толкова километри скалисти теснини, пазени зорко от замъци и крепости, Дунав излиза от прегръдките на планините и там, където прави плавни меандри, се е разположил големият град Линц, втори по големина в Австрия след Виена, главен град на ланд Горна Австрия. Възниква като римска крепост и военно-конен лагер с името Лентия. Върху останките от римския кастел израства мостови град със замък през 1799 г. на планинския рид Фрайберг, върху негов скален издатък. Тук е издигната и църквата „Св. Мартин” – най-старата в Австрия. Местоположението му сред Горно-австрийската равнина, като кръстовище на Дунав и голям търговски път  в миналото (път на солта), го превръща от търговско-занаятчийско средище през Средновековието, до голям индустриален и пристанищен център в наши дни. Важни събития, станали по тези дунавски брегове, изпълват дълголетната история на града. През 1140 г. селището става резиденция на граф Кирнберг. Леополд VI получава Линц през 1210 г. като ленно владение от епископа на Пасау. Градски права получава през 1224 г. След това играе важна роля в Селската война и във войната с французите. Линц става важен център на Реформацията. През 1612 – 1626 г. преподавател в града е известният астроном Йохан Кеплер. При обсадата на Виена от турците Линц е австрийска императорска резиденция.
През 1825 – 1832 г. функционира първата в Европа железопътна линия Град Линцс конска тяга, свързваща Линц с Будвайс (Ческс Будьойвице). През 1837 г. оттук тръгва първият дунавски параход „Мария Ана” – на първото австрийско параходно дружество. През 1842 г. е построен първият кораб с метално корито в основаната тук корабостроителница. Още през 1642 г. се открива фабрика за вълнени платове, а през 1784 г. – фабрика за цигари, известната сега „Аустрия табак”.
Линц е интересен град, съхранил цели комплекси в ранен и късен барок, ренесанс, рококо и сецесион. Най-хубавите ренесансови сгради  са Ландхаус и Аркаденхоф. В барок са църквите Пфаркирхе от XIII в., Игнатхаускирхе, Мартинскирхе (най-старата), резиденцията на кайзер Фридрих III (1489 – 1493 г.), Часовниковата кула от XVI век.  Готически стил са Мариенедом и Миноритенкирхе (1752 – 1758 г.). В стил рококо са старият Дом, Капуциненкирхе, Епископският дворец (Бишовсход), Урсулиснкирхе (1717 – 1725г.), строена от Лукас Хилдебрант, Кармелитенкирхе, Вагхаус от 1524 г. и няколко бюргерски къщи. От красивата тераса на левия бряг, където е разположена църквата „Санта Магдалена”, построена през XIV век, се открива чудно красива панорама към големия завой на Дунав.
Близо до река Дунав и до моста Нибелунгенбрюкс е Хауптплац – главният централен площад. Неговото оформление е започнало още от XIII в. Готическият Ратхаус в този си вид е от 1658 г. В средата на големия правоъгълен площад е бароковата колона на чумата от 1717 – 1723 г. в стил късен барок. На площад „Песталоци” са интересният фонтан „Нептун” и паметникът на писателя Щелцхамер. Голяма естетическа наслада доставя монументалният фонтан (Радост и красота), проектиран от Панак.
В централната част на града впечетлява с изящния си вид хотел „Шилерпарк” и градското казино – модерна съвременна красива сграда с оригинална архитектура.
На левия дунавски бряг, срещу Линц, е град Урфар, който наброява 25 000 жители. За пръв път той се споменава през 1288 г. От 1919 г. двата града са слети в един. В тази част е Линцският университет. През последните години тук израснаха красиви сгради, които украсяват двата бряга на Линцреката. На десния бряг са Брукнерхаус – голям център на музикален и културен живот, хотел „Туротел”, новият Ратхаус, новата галерия на града, изложбената зала на заводите „Фьост Алпинс”, много банки и офиси на фирми. На високия хълм в Урфар е църквата „Санта Магдалена” и много малки уютни бирарии – любимо място за отдих. За да обгърне човек с един поглед целия Линц заедно с Урфар, той трябва да се изкачи с „Бергбаан” – планинска зъбчата железница, водеща до Пьостлинберг, висок 537 м. Това е първата в Европа по рода си железница, построена през 1898 г. Тук в близост до църквата с две кули, паметник под закрилата на ЮНЕСКО, се намира „Гротенбаан” (Пещерна железница). Тя е любимо място на децата от Линц, открита през 1906 г. Подземното влакче с форма на голям крокодил преминава през някогашните погреби на крепост, превърнати в пещерни галерии където в многобройните ниши в стените са пресъздадени богато декорирани и осветени 44 отделни сцени от приказките на Андерсен и Братя Грим.
Съвременният Линц е голям индустриален, пристанищен и културен център на Австрия, с производство на чугун и стомана, електроуреди, кораби, багери, тръби, електронни изделия, химикали, лекарства, обувки, мебели, хранителни стоки. Прочути в цял свят са железопътните машини с марка „Линде”, които строят, ремонтират, полагат жп. релси, траверси и каменни настилки. В предградието Малкия Мюнхен е застъпена текстилната промишленост. Най-голямото предприятие е металургическият комбинат „Фьост Алпинс” – съединени австрийски железни и стоманени заводи – гигант на австрийската метаургия, т. нар. „Стомането сърце на Австрия”. В бившия концерн с акции е участвал Херман Гьоринг. Комбинатът произвежда чугун, стомана, прокат – общо 10 млн. т. Производството на стомана става по собствен способ – Линц – Донавиц, чрез вдухване на кислород. Произвежда се и бяла ламарина. Половината от рудата, с която работи комбинатът, е местна, а останалата се внася от Украйна от река Дунав и от Мароко, чрез пристанище Триест. Към комбината е изградена най-голямата в Австрия топло електрическа централа и завод за сярна киселина. През Втората световна война са изградени подземни авиозаводи и химическия комбинат „Хемилинц АГ”. В него се произвеждат над 400 вида химикали, между които торове, средства за растителна защита, лекарства и други. Корабостроителния завод „ЙОСВАГ”  строи и ремонтира кораби.
Линц е най-голямото австрийско пристанище тук се стоварват много руда, въглища, кокс и др. за металургичния комбинат. От Линц се товарят чугун, стомана, машини, химикали. Линц е най-голямото по товарооборот австрийско пристанище, като в някои години като 1994 г. заема второ място след Галац с 4.2 млн. т. Особено значение има свободната безмитна зона (Цол фрай зоне) в сърцето на Европа. До Линц и Виена пътуват с тирове и тролери българските катамарани – фериботи „Хан Аспарух”, „Хан Тервел” и „Хан Кардам”. От Линц се правят излети в неговите околности – Вилхеринг, Сент Флориан, Кремс Мюнстер, Ной Фелден. В Бад Хал са се къпали още келти и римляни, търсещи изцеление в богатите на йод и бром води. Бад Ишл също се слави с лековитите си минерални бани. Това е един от най-големите балнеоложки центрове на Австрия. При Линц над река Дунав има няколко шосейни и жп. мостове.

нагоре
Хидровъзелът Абвинден – Астен, км 2120.3

Този хидровъзел с шлюз има мощност 168 мегавата и производство 1020 млн. кВтч.

Санкт Флориан, десен бряг, км 2117

Това манастирско селище е много старо. В една сграда е зазидан римски релеф с изображение на бог Марс, от времето на провинция Норикум. През XIII век е построен августински манастир, по-късно наречен Свети Флориан, умрял тук през 880 г. Манастирският храм е построен през 1686 г. по планове на Карлоне и Якоб Прантауер. Има богат музей и библиотека с 20 000 тома. В църквата е най-големият орган в Австрия, монтирам през 1770 г. от Франц Крисман. В мраморната зала на манастира впечетляват фрески на Бартоломео Алтомонте, изобразяващи победата на принц Ойген над турците. Към манастира има камбаноливница. В Санкт Флориан е творил и починал видният австрийски композитор и изпълнител на творби на орган Антон Брюкнер (1824 – 1896 г.).
Наблизо са замъците Тилберг и Шпилберг, съответно на десния и левия бряг. Построени са през XII век.

Град и лагер Маутхаузен, 4400 ж., 244 м надм. вис., ляв бряг, км 2112

Град Маутхаузен е разположен край скалист бряг, срещу устието на река Енс, в източния край на котловината Линц-Ардагер. Споменава се за пръв път през 1189 г. през времето на император Фридрих I. Името на селището се получило от намиращата се тук в миналото (от 1208 г.) митница (немски „маутхауз”, значи „митническа къща”. От 1335 г. е построен замък, известен с името Пракщайн, на строителя Ласло фон Праг. На стената на замъка от към Дунава има един герб. На втория етаж се помещава Градския музей. Сградата има трапецовидна форма. На покрива, с керемиди в различни нюанси на червеното се четат буквите МСМ и един кръст.
През 1505 г. бил построен мост над р. Дунав, съществувал до 1690 година.
От времето на митническия и пазарен (маркт) Маутхаузен са останали готическата църква (от 1695 г.). Хайнрихкирхе (от 1024 г.). Карнере (римска постройка с фрески от XIII век), Лабжелтерхаус, колоната Прангер от 1583 г. и много други странни сгради, които придават своеобразна романтична атмосфера на града. На органа в Пфаркирхе (храм от XIV в.) през 1762 г. е свирил Моцарт. Седемте камбани на храма са направени от претопени турски оръдия.
В града има заводи за гранитни изделия, строителни материали, тухли, цигли и други. През Първата световна воийна тук е имало военнопленнически лагер – Лагергробище, в който са умрели 10 000 сръбски и италиански военнопленници. В тяхна памет е построен голям паметник по проект на проф. Паоло Болдрини.
През Втората световна война много антифашисти са били отправени към създадения концентрационен лагер Мутхаузен, открит през 1938 г. Бронзова фигура на окован във вериги концлагерист и мраморни плочи с надписи на различни езици напомнят на пътуващите по река Дунав, че тук са умъртвени 32 180 военнопленници от СССР, 30 203 поляци, 12 923 унгарци, 12 870 югославяни, 8700 гърци, 1500 германци, 742 белгийци, 235 австрийци, 1038 холандци, 34 американци, 23 албанци, 4 англичани и 31 600 с неизвестни данни. Най-тежко е било положението на руските военнопленници в „Бараката на смъртта”. В нея били обречени на бавна смърт 1000 съветски  офицери, наблъскани човек до човек, които спели на смени, седнали. От хиляда души оцелели само 9.
Пред втория вход на лагера е издигнат паметник с надпис: „Генерал-лейтенант Дмитрий Михайлович Карбишев (1880 – 1945)”. През нощта на 16 февруари 1945 г. вързаният на стълб генерал бил заливан с вода, докато се превърнал в леден блок, за това, че не се съгласил да бъде в услуга на германския генерален щаб.
В баните на лагера една табелка с надпис напомня, че по тръбите никога не е текла вода. Те са били използвани за умъртвяване на затворниците с газ. В операционната зала на масата от бял и чер мрамор, са били правени операции без упойка и върху концлагеристите, като върху опитни животни, са били изпробвани най-различни медицински препарати. В пещите на крематориума, в които са изгорени хиляди хора, сега има надписи, венци, цветя, национални флагове в памет на загиналите.
На четири пилона се веят знамената на четирите велики сили, разгромили Германия. Един надпис близо до портала напомня за неуспешния опит на 500 съветски лагерници да избягат от лагера на 2 февруари 1945 г. Осем души все пак ибягали, но останалите били избити. Лагерът бил освободен от американската армия на 5 май 1945 година.
Близо до паметниците е стената на „парашутистите”, където са били хвърляни много лагерници, каменоломните „Винер Грабен”, „Стълбата на смъртта” със 186 стъпала и пр.
Австрийското правителство е създало музей в бившия концентрационен лагер майка, към който са числели 49 други по-малки лагера.
Издигнати са паметниците на 110 000 жертви на лагера. Паметниците са построени от СССР, Полша, Белгия, Албания, Чехословакия, Франция, Италия, Люксембург, Великобритания, Унгария, Югославия, ГДР, България, на загиналите евреи.
Маутхаузен е едно предупреждение към хората да бдят и да не допускат възраждане на фашизма. Днес, когато тези злокобни години са отминали, всички хора искат Дунав да бъде син, бял, жълт, но никога обагрен с кръвта на невинни хора.

Устие на река Енс, дълга 320 км, десен бряг, км 2111,82

Този дунавски приток обхваща басейн от 6091 куб. км. В миналото реката е използвана за корабоплаване, днес от нея се добива електроенергия.
Град Енц, близо до устието на реката, е възникнала през келтско време. Счита се за най-стария град в Австрия. Римският Лауреакум през втори век е седалище на Първи италийски легион на римската флота. Тук се произвеждат оръжия и щитове.

Хидровезел „Валзее – Митеркирхен”, км 2094.2
Този бараж на река Дунав, с шлюз от двете камери, има и електроцентрала с мощност 210 мегавата и производство  1320 хил. кВтч. Построен е през 1967 година.
Валзее, десен бряг, км 2093.4
Мястото е обитавано още от келтите. През римско време тук, близо до устието на р. Наари, е израснала крепостта Нардиамо. По-късно тя била наречна  Зунибург или Зунделберг. Новата крепост и замък били наречени Валзее. През XIX век Валзее става притежание на Хабсбургската династия. Тук през 1945 г. маршал Толбухин и генерал Патон отпразнували победата на съюзниците над Германия.
Във Валзее е седалището на частното параходство „Гебрюдер Валднер” (Братя Валднер). То притежава кораби, пристанище и кораборемонтна работилница. Има кей за строварване на дърва, които се докарват с шлепове от Румъния.
нагоре
Устие на река Наари, ляв бряг, км 2084.9
Град Грайн, 2700 ж., 218 м надм. вис., ляв бряг, км 2079

Градчето Грайн завладява с живописното си разположение, с  великолепната си панорама от Дунава. Възникнал е през 1138 г. като страж на входа на пролома Щруденау в областта Мюлфиртел. Споменава се през 1209 г. във връзка със „Съдията от Грайн” („Рихтер фон Грайн).
Между старинните забележителности на града са „Червеният кладенец” и църквата „Санкт Егидиус” от 1147 г., преустроена в късноготически стил. В нея е забележителния олтар, дело на Алтомонте. Кулата й, която е висока 56 метра, датира от 1642 година.
През 1468 г. херцог Зигмунд фон Тирол дал на селището герб. През 1480 – 1490 г. братята Зигмунд и Фридрих Прюшеник фон Цигенберг построили тук дворец Грайнбург. Когато през 1491 г. Фридрих Втори дава на Грайн градски права, той вече е важен търговски център. В него се продавали брашно, вино, сол, риба. С право го наричат „Златното градче”.
От 1621 г. Грайн е седалище на графовете фон Мегау. През 1622 г. Хайфрид фон Мегау основал Францисканския манастир. Той разширил Грайнбург в стил ренесанс, с най-красивите в Австрия аркади – Аркадиенхоф. В десетилетията на културен възход, през 1790 г. се открива театър, настанен в стария Ратхаус, построен от Макс Канавали през 1563 г. на мястото на бюргерски дом. Този най-стар австрийски театър е свързан с известната театрална и филмова артистика Паула Весели. Шведският писател Юхан Стринберг (1843 – 1912 г.) заедно с австрийската си съпруга, живее известно време в Грайн. Тук той написва драмата си „Път към Дамаск”.
Боядисаният в жълто дворец Грайнбург доминира над всички сгради както с размерите си, така и благодарение на височината, на която е разположен. Като притежание на херцозите от Кобургцската династия, известно време е бил собственост на българския цар Фердинанд Сакс-Кобургготски. На пилон пред него се веело българското знаме – факт, който се разказваше от старите български лоцмани. След Втората световна война дворецът става общинска собственост. В него се помещава Горноавстрийският музей на корабоплаването и корабостроенето. Между експонатите в голямата зала са моделът на парахода „Мария-Ана”, модел на дунавска мелница (шифсмюле) при Линц-Урфар, макет на кораб-сал от типа на улмершахтелн (улмски сандък). Такива съдове плавали по течението от Улм към Регенсбург и Виена, където били разглобявани и се използвал дървеният материал. След тях следват старинни панорамни картини на Дунав при Линц, съдове с гербове на града и двореца, облекла върху манекени, представящи корабни рицари и друг персонаж.
На фасадата на замъка, на лично място, има два часовника. Единият от тях е слънчев, върху изображение на лодка с лодкар. До него е изписана годината на строежа – 1488. Под часовниците има един малък и три по-големи релефни герба. В красивия вътрешен двор с аркадите има голям фонтан. Рицарската зала в този си вид датира от 1500 г., а кулата (флюгелтурм) е от 1600 г. В дворцовия параклис е ценният олтар Рождество Христово. Между склуптурните фигури е дворцовия патрон Санкт Николаус (свети Николай) от 1500 г. – патрон на рибарите и моряците.
В Грайн ежегодно се провеждат театрални празници, популярни в цяла Австрия.
Един голям кръст, издигнат край Дунава в края на града, в незапомнени времена, предупреждавал за опасностите в реката, които очакват корабите по пътя през тесните Щруден и Вирбел, където е бил т. нар. Грайнер Швал, край който съдовете били теглени срещу силното течение с въжета от коне и хора. На 300 м от Грайн се намирал Швалек – регулировъчно съоръжение на водния път между Грайн и Зармингщайн, построено още по времето на Мария Терезия (1824 – 1862 г.) – използвано до построяване на баража и шлюзовете при Ибс, които повдигнаха нивото и потопиха опасностите. Щруден е бил един от най-опасните в миналото места по водния път с подводни скали, водовартежи, анафори, плитчини и големи дълбочини. При Верфенщайн се извършват регулационни работи от 1777 до 1791 г. от инженер Лицке, по планове на Фишер Фон Ерлах. Сега корабоплаването е безопасно и облекчено, защото се минава в две посоки край остров Вьорт.
На пристанище Грайн понякога спират и българските туристически кораби „София” и „Русе”.

нагоре
Местност Щруден, км 2076.8
Замък Верфенщайн, ляв бряг, км 2076

Загадъчните развалини на замъка Верфенщайн са непресъхващ извор на легенди. В „Песен на Нибелунгите” се споменава за Хелге фон Верфенщайн. За крепостта отново е писано през 1242 година.

Местност Вирбел, десен бряг, км 2075.2

Върху отвестната скала с бронзови букви е отбелязано, че на това място по времето на император Франц Йосиф (1853 – 1866) г. са извършени регулационни работи на плавателния път. На същото това място империатрица Елизабета преживява корабокрушение с яхтата „Адлер” („Орел”). Сега „Дяволската кула” напомня за ония времена когато корабите се разбивали и потъвали във водовъртежите. Водата и сега ври и се пени, ожесточено се бори с влекачите и шлеповете, които минават еднопосочно, подчинявайки се на регулационните навигационни табла. Няма ги обаче коварните плитчини и маловодието, след построяването на хидровъзела „Ибс – Персенбойг”, на 15 км. надолу по течението.

Село Санкт Никола, ляв бряг, км 2075
Така живописно разположеното село в края на дунавските теснини е наречено на името на патрона на рибарите и корабоплавателите Св. Никола.
Село Зармингщайн, ляв бряг, км 2072.8
Рядко красив кът. Стръмните склонове са покрити с великолепни вековни гори. По чудесния десен бряг стройните ели са в непрекъснат масив, а по левия - между дърветата има полянки и сгради. Както на много места в Горния Дунав, и тук плават много лебеди, за които се грижи местното население. На десния бряг са развалините от големия замък Фраенщайн.
нагоре
Хидровъзел "Ибс - Персенбойг", км 2060.4
Това е най-старият австрийски бараж на река Дунав, построен през 1959 г. Корабите преминават през шлюз с две камери. Електроцентралата има мощност 185 мегавата и годишно производство 1240 хил. кВтч. Има каменно пано, озаглавено "Поход на Нибелунгите".
Град Персенбойг, ляв бряг, км 2061.1
До самите камери на шлюза е старият замък на Персенбойг. Селището се споменава още през 683 г. като Ад Биогин, а от 970 г., като Персенпиогун. Много владетели, много битки, много събития са свързани през вековете с Персенбойг. През XIX в. тук се установява известната корабостроителна фамилия на Матеас Фелдмюлер (1801 - 1850 г.), коята строяла по 20 кораба годишно.
В аналите на Хабсбургите, замъкът, който се издига над камерите на корабния шлюз, е отбелязан като родно място на последния австрийски император Карлос Първи, който е на престола на Австро-унгарската империя в нейния залез и разгром през Първата световна война 1916 - 1918 година. Детрониран, той живее до смъртта си през 1922 г. на португалския остров Мадейра. Замъкът с метален петел на покрива, с богат интериор е част от архитектурно-историческия фонд на Австрия.
Град Ибс, 6600 ж., 228 м надм. вис., десен бряг, км 2059

На отсрещният дунавски бряг срещу Персенбойг е разположен град Ибс. Възникнал е на римския лимесов път с името Ад Понтем Исес. Античният географ Клавдий Птоломей го споменава с името Ибсиум. Богато е миналото на града през Средновековието, когато оттук минава важен търговски път от Линц към Залцкамергут. Съвременният град е запазил стари сгради и църкви с архитектурни достойнства, модерна речна гара и голяма психиатрична болница.

Устие на река Ибс, дълга 130 км, десен бряг, км 2058
Село Готсдорф, ляв бряг, км 2054

Споменава се още през 863 г. През XIV век в Готсдорф (Боже село) се промива златоносен пясък от река Дунав. На отсрещния бряг е Зойзенщайн. Край Дунава има големи камъни, нарязани като с нож.

нагоре
Марбах – Мария Тарферл, 1600 ж., ляв бряг, км 2049,5

Великолепното курортно селище в Нибелунгенгау (местност по р. Дунав между Ибс и Мелк с чудесно изложение към Предалпието). Край дунавския бряг са наредени старинни къщи и църкви. Горе на хълма Таферлбург, на височина 443 м, са манастирът Мария Таферл и замъкът, построен през 1180 г. от Бернхард фон Марбах. Бароковите храмове Волфарткирхе и Пфархоф са украсени с творби на прочути майстори като Якоб Прантауер, Кремсер Шмид, Антонио Бедуци. До тези сгради има няколко хотела, между които “Кроне” и “ Кайзерхоф”. Селището е отбелязано в историческите анали още през 1144 г. Името Марбах значи “ граничен поток”. През XIV в. става важен пазарен център. Търгува с пшеница, дървен материал, сол, вино и риба. Тогава получава градски права, а през 1578 г. получава герб.
Върху античен езически жертвен камък, запазен от незапомнени времена, след приемане на християнството била поставена дебела каменна плоча, а върху сухия дъб до нея– голям дървен кръст. Така мястото продължило да бъде светилище – място за поклонение, обвеяно с мистични легенди за случки край стария дъб. Един смъртоносно ранен пастир моментално оздравял, щом легнал под дъба. Един съдия пак под дъба се освободил от дълбока депресия. Знае се дори точната година на това събитие – 1642! Много поклонници намерили изцеление и утеха и благодарни направили дарения, с които Якоб Прантауер и Кремсер Шмидт построяват църквата Мария Таферл, дала името на селището.
Така мястото, наречено Мария Таферл, става достойно за вход на забележителния пролом Вахау, към места, свързани с романтичните подвизи на легендарните Нибелунги. От Мария Таферл Дунав сякаш заплита блестящата дантела, която съединява вълшебната броеница от градчета и селца – истински скъпоценни бисери, от които извират и се вплитат загадъчни легенди, чудни саги и вълнуващи действителни събития. Нали самата “Песен на Нибелунгите” започва с думите: “Само Бог знае колко сказания са казани за нас…”.
Пленени от Мария Таферл, вие попадате във властта на дунавския пролом Вахау, омаяни в унес и мечтание, омагьосани от дивната романтика. Каква хармония между прекрасните вековни гори и сребърните отблясъци на дунавските бързоструйни води, които са откраднали в огледални отражения замъците, забравени от времето по пътя през вековете!
Вахау е безкраен празник за душата и тялото на човека.
Край Дунав, на декора на скалист скат, наниз от сгради се надпреварват по красота. Градчето има няколко предприятия за мебели с голям представителен магазин – изложба “Зоненмьобел”.

Устие на река Ерлауф, десен бряг, км 2046
Град Пьохларн, 3500 ж., 216 м надм. вис., десен бряг, км 2046,5

Разположен е в обширна долина на брега на река Ерлауф, където някога е бил римският град Арелапе Клаудия на дунавския лимес. От 395 г. е седалище на римският флот и център на провинция Норикум.
След 832 г. селището е рушено последователно от авари, хуни, славяни, а след това е владяно от баварци, франки, унгарци. В “Песен на Нибелунгите” се споменава за маркграфа Рюдигер фон Бехеларен. От 1267 г. Пьохларн получава градски права. Още през XIII в. там се изработват железни изделия от щайерска руда. Става първата резиденция на Бабенбергите. Израства като голям занаятчийски център през Средновековието. За това време напомнят сградите край Тюрингенплац. След това се издига и като търговски пункт на пътя от Виена за Линц.
Край Дунава също има стари сгради, боядисани в различни цветове. Между двата бряга циркулира ферибот на въже. Край града има голям силоз и завод за фураж.
Тук Дунава се нарича Херцщром (Сърдечна река). Предприемат се излети до места във Вахау и Нибелунгенгау. Туристите посещават родната къща на художника и писателят Оскар Кокошка. Най-известни са хотел-ресторантите “Мозер”, “Голднер льове” и “Голденес шиф” (“Златния кораб”), Нибелунговият парк, ренесансовият дворец от 1657 г., обвит в зеленина, кладенецът от 1640 г.
От Пьохларн се предприемат излети към дунавските проломи Вахау, Щруденгау и Нибелунгенгау. На отсрещният бряг е Клайне Пьохларн (Малък Пьохларн).

Крепост Вайтенег, ляв бряг, км 2038,5
Крепостта Вайтенег е най-голямата крепост в Нибелунгенгау, съществуваща от XII век. Нейните владетели господствали над областта “Провинция Витенике”. През XX век се адаптира като исторически обект.
Хидровъзел Мелк, км 2037

Този хидровъзел е с шлюз от две камери и електроцентрала със 185 мегавата мощност и годишно производство от 1100 млн. кВтч.

нагоре
Град Мелк, 6000 ж., десен бряг, км 2036

Вълшебен, мелодичен камбанен звън на талази изпълва пространството, заето от забележителният дунавски град Мелк. Няма прилагателно, което да се постави редом с неговото име. Всички са недостатъчни, бледи. Мелк е малък град, но подобно на малък скъпоценен камък има голяма стойност. Разположен е на страничен дунавски ръкав на границата на проломите Нибелунгенгау и Вахау, недалеч от аутобана Виена – Линц – Залцбург. Отвсякъде се вижда разположеният върху малка естествено защитена скалиста височина знаменит Бенедиктински манастир – забележителен шедьовър на австрийския барок.
Предшественика на съвременния Мелк е римският лимесов кастел Намара. По времето на Карл Велики селището е отбелязано с името Мегалике, а през 831 г. като Медилике. Със същото име фигурира в Песните на Нибелунгите от 1190 г- Сегашното име, Мелке, е дадено от славяните и означава “граница”. Още от 976 г. селището е резиденция на Бабенбергите и главен град на Остмарк. Известно време е владян от унгарците. След това е граничен митнически търговски и пазарен пункт. Налага се и като важно религиозно средище. На 21 март 1089 г. се открива манастир на името но свети Бенедикт. От 1106 г. датира Бабенбергският замък, а от 1160 г. – манастирското училище. Манастирският храм Щифт Мелк е изграден през 1702 – 1736 г. по проект на Якоб Прантауер и Йозеф Мунгенаст. Величествената постройка коронясва 60-метрова височина с панорамен обзор към река Дунав. Тя принадлежи към най-красивите барокови постройки в Европа. Забележителните фрески в нея са от 1716 г. Дело са на Йохан Михаел Ротмайер, Паул Трогер и Георги Бахман. На север от манастирския храм е изграденият през 1740 г. от Йозеф Мунгенаст Парков павилион в стил рококо, с фрески от 1763 г., сътворени от Йохан Бергел. Сега там функционира театър.
Много средства са изразходвани за реставрацията на манастира, започнала през 1978 година и вече завършена. В някогашната манастирска оранжерия е открит ресторант и магазин за подаръци.
Църквата поразява с величествения си купол, висок 64 метра. Готическата и барокова скулптура, мраморният олтар, църковният орган са обновени в позлата и блясък. В манастирската сграда се пази императорската стая (кайзерс цимер). В нея са гостували Карл Шести, Мария Терезия, Папа Пий шести, Наполеон и много други знаменити личности. Тук е световно известната библиотека – най-голямата в Австрия, с над 80 хил. тома книги и над 1800 ценни ръкописи. Много богата е музейната колекция, в която се откроява знаменитият Мелкер кройц (Кръст от Мелк) – готическа творба от злато, направена през 1356 година. Както през изминалите векове, така и днес към манастира има семинария, в която учат над 600 ученици и ученички.
Между историческите забележителности на град Мелк са градските стени, част от Грабена (укрепителен ров), две барокови кули, Виенската порта, паметникът на свети Непомук, фонтанът в Прелатенхоф от XVII век, параклисът Прелатен-капеле, с фрески от 1773 г. Главната му порта е изработена от Антонио Бедуци през 1723 година.
Старият Мелк впечатлява днес с някогашните си бюргерски домове от VXI век, забравени сякаш от вековете. Те са свидетели на събития и личности, влезли в историята на Австрия. Акцент на стария Мелк е фонтанът от 1687 г., с фигура на свети Коломон, и стария Ратхаус, с градски гербове по фасадата. Наблизо е Постхаус (пощата) от 1792 г., бюст-релефът на абат Александър Карл, старата хлебопекарна и аптека в сграда от 1657 г., “Каменният дом” от 1550 г. Плочата на Нибелунгите, старите сгради със заведения, украсени с фрески по фасадите, готическата църква от XV век, местата, свързани с композитора Антон Брукнер – това е малкото, останало от стария Мелк след големият пожар през 1847 година. На една от стените са маркирани нивата от дунавските наводнения, заливали Мелк.
Всяка година в Мелк се провеждат театрални дни с предпочитание към класическите творби на Шекспир, Молиер, Голдони.
Южно от Мелк, на 4 км., е ренесансовият дворец Шалабург, а на 10 км. източно от селото Мауер с църква, в която е прочутият олтар от 1515 година.
Срещу пристанището на Мелк е градчето Емерсдорф.

Замък Шьонбюел, десен бряг, км 2032,2

Внушителната фасада на този замък се оглежда в Дунава срещу една опасна скала в средата на реката. Твърде често изображението на замъка с 36-метровата си кула се поставя върху корицата на албуми и книги за река Дунав. Той съществува от девети век. Построен е на мястото на римския кастел Пирем Тотум. Замъкът е преминавал през различни ръце и често е преустройван. Сегашният си вид е придобил през 1819 година, когато е владение на граф фон Беролдинген.
Наблизо, пак край десния бряг, е Сервитенклостер – манастир, основан през 1655 г. от граф Балтазар. Лоцманите от нашите кораби го наричат “Калугерския затвор” и разказват какви ли не истории за прегрешили монаси, осъдени и затворени в тесните килии. Туристите, които идват непрекъснато по тези места, не изпускат случая да разпознаят местата, където е сниман филмът “С името на розата”, по романа на Умберто Еко.
Проломът Вахау между Мелк и Кремс е обитаван от дълбока древност. За него Александър фон Хумболт пише: “Да бъдеш гост на вековете, които са отминали, и същевременно да бъдеш в едно настояще, в което ти се поднасят насладите на живота от всички времена по начини, които радват сетивата – това може да се изживее само във Вахау”.
Едно много интересно стихотворение на Йохан Непомук Фогл е посветено на вълшебните дунавски русалки, които обитават живописният кът, наречен Вахау.

Град Агсбах Маркт, десен бряг, км 2027
Замък Агщайн, ляв бряг, км 2026

На височина 957 м е изградена непристъпна крепост с много хубав обзор към Вахау. В миналото крепостта е владяна от херцози, рицари и разбойници, а сега върху нея се вее австрийското знаме.

Виленфорд, ляв бряг, км 2024

В този кът от Вахау е намерена неизвестна антична скулптура “Венера от Виленфорд”, изработена преди 17 хил. години. Тя символизира плодородието. Изложена е в прочутия виенски естественоисторически музей. На 4 км от Виленфорд, край Дунав, са скалите Тойфелмауер (Дяволска стена), които напомнят за нашите Ритли в Искърския пролом.

нагоре
Град Шпиц, 2127 ж., ляв бряг, км 2019

Още римската империя поддържала военни флотилии по цялата дължина на река Дунав, по така наречената “Данубиус лимес Романа” (“Римска дунавска граница”). Центрове на римски флотилии в Горния Дунав са били Линциум (Линц), Виндобона (Виена), Петронел, а в нашия Дунав – Рациария (Арчар) и Сексагинта Приста (Русе).
Дунавски кораби използват византийците, маджарите, австрийците, немците, германците, българите, сърбите, турците и други по време на войни за превоз на бойци, боеприпаси, материали и продоволствие. Епохата на дървените съдове – главно кораби – салове от леко смърчово дърво продължава от римско владичество до Ренесанса, когато се появяват металните параходи. Тази епоха е отразена в труда на Роберт Гринхам Албион, издадена през 1926 година.
Извънредно ценна нагледна представа за корабоплаването по р. Дунав през изминалите столетия може да се получи при разглеждането на Музея на корабоплаването в австрийския град Шпиц, открит още през 1970 г. в старинния замък Ерлаф, в миналото част от баварския манастир Нидералтайх. Музейната сграда притежава барокови фронтони във венециански стил.
Музейната експозиция започва от римско време. Събрани са много интересни оригинални корабни детайли, прибори от кораби, модели на кораби и съдове, инструменти, предмети от корабно обзавеждане, навигационни и общогеографски карти, картини от епохата на барока и бидермайера, в които е отразен животът и използването на реката за корабоплаване. Посетителите не изпускат да видят портативния църковен орган, изработен в Шпиц през 1697 година. На голяма витрина е подреден десетметров макет на конвой кораби с акцент върху въженото им обвързване. Такива големи конвои, теглени от коне срещу течението, е имало през втората половина на XIX век, а по-малки от тях - до началото на XX век. В друг раздел е представен салът като плавателен съд – известните разновидности на улмер шахтелн (улмски сандъци) – от името на германският дунавски град Улм, както и техните подобия – швабен, тиролер и келхаймер плате, ординари флос, залццуг, както и плаващите по река Ин – инзанзен. Заедно с тях – и характерните им гребла, платна, кърма, парапети, мачта, каюти и пр.
В миналото град Шпиц бил важен търговски пункт за претоварване и пренасочване на различни стоки – дървен материал от горната част на Австрия, вино от Бавария, сол, плодове, строителен материал в различни направления по суша и вода. В града се строели салове за дървен материал за Виена и Будапеща, където саловете били разглобявани за дървения материал. Такива салове се правели и в близкото пристанище Креме.
В австрийския Дунав били твърде разпространени плаващите корабни мелници. Те били закотвени близо до брега, за разлика от водениците в Унгария, Сърбия и Турция (българския и румънския бряг), закотвени твърде навътре в реката. Това се правело за безопасност, защото разбойниците често нападали и ограбвали водениците. В музея са изложени модели на шифмюле (корабни мелници), включително и такива от нашия Дунав, където те били докарвани от Унгария или строени в Тутракан.
Майсторски модели на кораби и салове от дърво по стари гравюри, чертежи и автентични детайли е изработил Курт Шефер. Той е и автор на един научен труд за старото дунавско корабоплаване и корабостроене, придобило в този кът на Вахау голямо развитие и донесло благосъстояние и почести на хората, които са се занимавали с този поминък.
В летописа на дунавското корабоплаване изпъква фигурата на Матиас Фелдмюлер от Персенбойг, наричан “Дунавският адмирал”. Флотата му обхващала 350 кораба, които плавали от Регенсбург, и 850 кораба и салове, които плавали към Виена и Пеща. Освен обикновените екипажи към корабите имало 250 теглачи на едек на съдове с въжета край брега срещу течението и 250 впрегнати коне за същата цел. В корабостроителниците на “Адмирала” годишно се строели по 40-50 кораба. Дъщерята на Фелдмюлер наследила 2 милиона гулдена.
Географите посочват Шпиц като естествен център на дунавския пролом Вахау. Наброява около 2 хиляди жители. Мястото било населено още от келтите. През 865 г. се появява с името Шпитцум.
Оттогава се владее от баварският манастир Нидералтайх. Късноготическата трикорабна църква Пфархкирхе е от XV век. Между забележителностите на града са старият Ратхаус, Ротес тор (Червената или Шведската порта), замъкът Бургберг или Таузенддаймлерберг, в избите на който се наливат годишно по хиляда аймера (56 хил. л.) вино, старото заведение “Голденес шиф” (“Златният кораб”)
През последните десетина години в крайдунавските държави бяха възстановени редица исторически плавателни съдове, илюстрация на традициите на дунавското корабоплаване.
И докато у нас споровете и проблемите около преустроения като “Радецки” бивш речен влекач “Пловдив” продължават, а тинята затиска потъналия в русенския лиман “Искър” – пионер на родния флот и експонат на Националния музей на транспорта и съобщенията, само през 2000-та година пресата, радиото и телевизията приветстваха като голям дунавски празник появата в Братислава на възстановения 82-годишен параход “Девин” (бивш “Донау”), на реконструирания долаплия кораб “Яворина” край Щурово, спускането на вода в живописния Ашах – Австрия на историческия дървен шлеп “Ценертраунер”. От Вюрцбург до Линц, този път по канала Майн – Дунав, извърши традиционното плаване възстановеният в Улм – Германия “Улмер шахтел” (улмски сандък), а на стапела в Кладово – Сърбия се пристъпи към строителство на параход, пълно копие на стария красавец “Цар Никола II”.
С основателна гордост и гражданите на Регенсбург отпразнуваха двойния юбилей на последния баварски дунавски параход “Рутхоф” – 70-годишнината от построяването му и 10-годишната му дейност като музей на речното корабоплаване.
Той е дал последен подслон на специалната техническа експозиция, запознала вече над 100 хиляди посетители с корабоплавателните традиции на Баварската и съседните й дунавски области.
Стръмните склонове край Шпиц, разположени като театрални декори, съвсем не се съобразяват с българската поговорка “Не ти трябва на баир лозе”. Шеметните стръмнини са заети с лозя на тераси, подпрени от бетонни синори. Силно впечатление прави обстоятелството, че големите асми дават грозде на самия централен градски площад и подчертават лозарската му слава.
Музеите на дунавското корабоплаване в Шпиц, Грайн и кораб музей “Рутхоф” в Регенсбург, подсказват много идеи за нашите подобни музейни експозиции в Русе, Варна и Тутракан.
Край Дунав, върху високият склон над града, е крепостта Хитерхаус, която се реставрира. Наблизо е ритлообразният скален ръб Тойфелсмауер (Дяволска стена).

Град Вайсенкирхен, 1600 ж., ляв бряг, км 2013

Този градец е получил името си от бялата църква Веркирхе, построена през XVI век и преустроена в стил барок през 1736 г. Стръмните терени край селището са заети от лозя на тераси, характерни за Вахау. В самото градче впечатляват типичните лауберски къщи, между които се открояват Тайзенхофер Хоф от 1542 година.
В града има голяма и прочута винарска изба.        
Върху покрива на близката църква “Санкт Михаел” са поставени фигурки на зайци. Те са илюстрация на легендата за голямото наводнение, при което зайците се спасили върху покрива.

нагоре
Град Дюрнщайн, 1056ж., ляв бряг, км 2009

ДюрнщайнЕдин рицар, изваян от камък и поставен край Дунава, е предвестник за близостта на градеца Дюрнщайн. Скалистият бряг, увенчан от гранитни колоси, е бил сполучливо използван за построяване на недостъпна крепост. Нейните стени пъплят по стръмните склонове на височина 959 метра чак до върха, който доминира над цялата околност. Зад крепостта се простира тъмна каменна гора, напомняща по вид на Белоградчишките скали.
В Дюрнщайн, херцог Леополд Шести е затворил пленения през 1193 г. английски крал Ричард Лъвското сърце. Този алчен и властолюбив владетел, на когото преписват думите “Ако намеря купувач, бих продал и Лондон”, прекарал тук три месеца и бил освободен срещу голям откуп, благодарение на пътуващия рицар – музикант Блондел. Никой не знаел къде е затворен крал Ричард. Леополд си отмъстил за неговата дързост по време на Третия кръстоносен поход, в спора им за град Анкона. На връщане Ричард бил пленен и затворен. Трубадурът Блондел обикалял Европа и пеел първият куплет на една песен, съчинена от него и от приятеля му Ричард. В Дюрнщайн той чул като отговор втория куплет на песента и разбрал, че тук е затвореДюрнщейнн неговият крал. В Англия бил събран голям откуп и пленникът бил освободен. Този факт представя крал Ричард в друга светлина, противна на историческата инерция. Нима лошият и алчен човек може да има толкова верни и предани приятели?
Нора Кирхер в книгата си “Дунавът в митове, приказки и разкази” е поместила текста на песента, съчинена от крал Ричард, както и рисунката на Лудовиг Рихтер, в която се виждат Зенгер Блондел, с музикален инструмент в ръка в подножието на крепостта и затворения в нея крал Ричард. В друга рисунка от Якоб Алт се вижда и самият замък Дюрнщайн.
По-късно Дюрнщайн бил наречен Замъкът на разбойниците, на пиратите, защото още Леополд Куенринг опънал веригата през Дунава като бариера за корабите, които били облагани с данък или направо ограбвани.
Днес всичко в романтичното градче напомня за крал Ричард, като се започне от имената на хотелите и ресторантите – “Ричард Льовенхерц”, “Зенгер Блондел”, “Пфефел Леополд” и т.н. В тях може да се опита кайсиев ликьор и от 12-те вида вино от областта Вахау, съхранявани в Дюрнщайнската дворцова изба. Дворецът е изграден през 1693 г. по планове на Якоб Прантауер. В този прочут лозарски кът гроздоберът започва с голям празник.
Дюрнщайн е получил градски права още през 1150 г. През 1477 и 1485 г. е завладян от унгарците, през 1645 г. – от шведите, а през 1805 г. – от французите. В романтичното градче с много старинни бюргерски домове от XVI – XVIII век е някогашната епископска църква от 1712 г., изградена по планове на Якоб Прантауер и Йозеф Мунгенаст. Тя се счита за шедьовър на барока в Австрия.
Името Дюрнщайн се превежда “суха планина”. Шосе и жп линия минават с тунели под града, а на понтоните спират туристически кораби, между които са и българските “Русе” и “София”.
На 2 км от Дюрнщайн е селото Оберлойбен (Горен Лойбен) – ляв бряг, км 2007. Тук е паднал убит през 1805 г. австрийският главнокомандващ фелдмаршал Шмидт. В негова памет е издигнат паметник в крайдунавския парк на град Кремс.
На триумфалната арка в Париж е поставено и името Дюрнщайн, като място, където французите са удържали важна победа. В една книга на австрийското министерство на отбраната от 1965 г., подробно е описана битката при Дюрнщайн – Лойбен на 10 и 11 ноември 1805 г. Според австрийците победата била тяхна. Лев Толстой в романа си “Война и мир” пише за “Битката под Кремс”. След победата Кутузов изпратил своя адютант Андрей Болконски в австрийският императорски двор, за да съобщи за победата. Императорът го наградил с орден “Мария Терезия”. Скоро обаче Наполеоновата армия превзела Виена и Кутузов се завърнал с войските си в Русия. Така излиза, че в битката няма победени, но издигнатият на мястото на битката паметник говори друго. Паднали са голям брой руси, французи и австрийци. Французите били командвани от генерал Морте. Може би заради това убитите са погребани на едно място и издигнатият паметник “Кригер Денкмал” има надписи на три езика – немски, френски и руски, и няма знаци, които биха сочили различия в религията. Паметникът е реставриран през 1934 г. и се сочи като оригинален намек за безсмислието и жестоките последици от войните. Той е издигнат всред лозята на селото Унтерлойбен, на десния дунавски бряг, км 2006. Оттук са известните лойбенски вина като лойбер кайзер вайн (лойберско царско вино), грюнер велтлинер, райнризлинг и други.
Името Лойбен, съставка на наименованията на селищата Оберлойбен и Унтерлойбен, се е получило от славянската дума “любим”.

нагоре
Маутерн, десен бряг, км 2003,5, Щайн и Кремс ляв бряг, км 2003

МаутернМаутерн, Щайн и Кремс образуват един троен град. И ако все пак Маутерн е отделен от другите два чрез река Дунав, то Щайн и Кремс са напълно слети. Предшественик на Маутерн е римската крепост Фавианис. Построеният на това място митнически пункт е дал името на селището – Маутерн, от маут – митница. То фигурира във Фулденските анали в “Песен на Нибелунгите”, в хроники от Бабенбергска Австрия, като много важна митница. Кайзер Фридрих Трети в една привилегия от 1463 г. позволява строителството на стабилен мост, който е по възраст вторият след виенския мост в австрийския Дунав. След отнасянето му от реката през 1643 г. бил построен отново, но дървената му част била изгорена от Наполеоновите войници. През 1866 г. прусаците възстановили моста.
На мястото на град Щайн е бил римският кастел Вита Северини. Името Щайн (“камъкът”), селището получило през XI век, за пръв път се споменава през 1072 година. От 1144 г. селището получава градски права, но скоро било слято с близкия град Кремс.
Щайн по живописност надминава много места във Вахау. Към Дунава се открива панорама от четири ивици – първата е вечната река, вълшебно огледало на градския амфитеатър, където вековете са подбрали шпицове, кубета и фасади в романски, готически и бароков стил. Всред тях се открояват църквите Превкирхе и Фрауенбергкирхе. Над постройките по стръмния терасиран склон е третата ивица – на лозята. Те са неговият зелен ореол, достигащ небесната синева – най-горния елемент от щайнския гоблен изтъкан старателно от вековете.
Кремс се споменава за пръв път през 895 г. с името Хремиса, в една Кайзерова грамота, издадена от Ото Трети на 16 август. През 1995 г. бе отбелязана хилядагодишнината на града. Благодарение на благоприятното положение още от 1014 г. Кремс става важен църковен център с обширен обсег. От 1110 г. тук започва сеченето на монети като прочутия “кремзерфениг”. От 1136 г. получава градски права, а от 1305 г. – търговски привилегии. Градът търгувал с железни изделия, сол и вино. Гроздето и виното на Вахау се втичали в кремските изби и градът заслужава прозвището “Виненият град”. През 1983 г. е основано сдружение на винарите от Вахау - “Винеа Вахау” с приоритет на три категории вина – Щайнфедер (на името на една нежна тревица), Федерщпил – свързано с ловните соколи, и Смарагд – на името на припичащите се по стръмните лозя гущери със смарагдовозелен цвят.
В интересния музей на лозарството и винарството привличат вниманието големите стари бъчви с красива дърворезба. На винените празници се прави дегустация на вина. В града, който наброява 26 хил. жители, се влиза през портата Щтайнер тор, която датира от 1480 г., а градска крепост е имало още през 955 г. Старият градски център Гоццобург датира от 1270 г. В него са Ратхаусът от 1548 г., с интересни релефни гербове, Херкулесовият фонтан от 1682 г., старинните бюргерски домове и църкви. За първия разцвен на града още през XII век свиделства арабският географ и пътешественик Идриси. Той поставя Кремс между петте най-значими немски градове на Дунава. През един период от време Кремс е превъзхождал дори Виена по архитектура, търговия и богатство. В Кремс е роден Мартин Йохан Шмит (Кремсер Шмит), който се числи към най-изтъканите творци на Австрия на сгради в късен барок. До смъртта си през 1801 г. той е творил в ателието си в Щайн. В този град е родена Мария Лагер – майка на композитора Ференц Лист. В близкото селище Гнайсендорф през 1826 г. Бетовен е композирал един свой квартет за струнен състав.
Още през XII век двете селища са градове близнаци. Всеки от тях поотделно е опасан с крепостни стени и порти, всеки си има кметство, но имат общ градоначалник, съд, печат, герб, пазар, стопанство, културно развитие. Голямо значение за градовете имала река Дунав, най-важният път през Средновековието. През XIII век процъфтява Бетелорденският манастир на доминиканският и миноритен орден. През 1315 г. в Кремс са били изгорени осем еретици.
Двойният град изживява криза по време на 30 – годишната война и особено през време на шведското нашествие през 1645 – 1646 година. От това време датира енорийската църква “Св. Вит”, Йезуитския колегиум и Кануцинският манастир.
През 1870 година започва голямо разрастване на Кремс. Срутени са градските крепостни стени и порти. Запазена е само каменната порта “Щайнер тор”, която е своеобразен символ на града и неговата визитна картичка. Но всички други средновековни постройки са запазени и отлично реставрирани, заради което Кремс е получил световно признание и се сочи за пример в поддържане на паметниците от архитектурно-историческо наследство. Кремс се числи към семейството на богатите старинни градове на Европа. Казва се, че ако другаде историята е затворена в музеите или събира прах в хранилищата им, тук, в Кремс и Щайн, вече хиляда години миналото прелива в настоящето и се сраства с него. Старинните сгради с внушителни фасади са обитавани, дишат и живеят със своите съвременни обитатели, често развесели от хойригер – младото вино, наливано, точено и продавано от 11 ноември – Мартистаг (Денят на свети Мартин) до 31 декември на следващата година, до изместването му от новото младо вино.
В Кремс има голям брой индустриални предприятия, между които са тези за хартия и стъклени изделия. Майсторството им било донесено от Бохемия. Кремското пристанище е трето по значение в Австрия след тези в Линц и Виена.
През 1994 г. бе открит в Кремс 13-ят австрийски университет, неречен “Дунавски”. В града функционира най-голямата в Австрия изложбена зала “Кунстхале Кремс”, с площ 300 кв. м. В града се провеждат фестивали на културата под името “При изворите”.
В някои публикации се посочва, че в Кремския манастир се пази преписката между римския папа Инокентий и българския цар Калоян, от която узнаваме, че на българският владетел Йоанисиус се дава титлата крал и право да сече монети. Твърде вероятно е обаче да става дума за Кремсмюнстер, а не за град Кремс.
На десния бряг, върху една височина, доминираща над цялата околност още през Халщайска епоха (IX – VI век преди Христа), е бенедиктинският манастир Готвайг. Той отстои на 7 км от Кремс. Построен е през 1074 година от епископ Алтман от Пасау, в чест на победата над унгарците. В сегашния си вид е от 1719 г. През 1718 г. манастирът изгорял, но бил изграден отново. Сега  е образец на австрийския барок. Строен е от Йохан Лукас фон Хилдебранд и абат Готфрид Беселес – придворен архитект на Карл Шести – в стил дунавски барок. Векове наред манастирът Готвайг е бил религиозен и научен център. От това време са запазени богата библиотека с книги, ръкописи, хроника, архив, сбирки и стари монети. С право Готвайг се сравнява с Монте Касино. През 1883 г. бе отпразнуван деветвековен юбилей на манастира.

нагоре
Град Холенбург, десен бряг, км 1994

Преди построяването на баража ппи Алтенвьорт, при Холенбург и Трансмауер е имало опасни за корабоплаването скали. Селището датира от 860 г. като славянско селище. Замъкът Холенбург е изграден през XIX век.

Устие на река Трайзен, дълга 70 км, десен бряг, км 1988
Устие на река Камп, дълга 135 км, ляв бряг, км 1985
Хидровъзел Алтенвьорт, км 1980,6

Този бараж, шлюз с две камери и електроцентрала с мощност 328 мегавата и 1950 хил. кВтч производство, са изградени през 1975 година.

Атомна електроцентрала Цвентендорф, десен бряг, км 176,7
Тя е построена, но е в бездействие, с референдум на местното население и след големите протести и стачки на хиляди жители на района и еколожките организации през зимата на 1985 година.
Град Цвентендорф, десен бряг, км 1975

През първи век римляните основали на това място кастела Пиропорто – по времето на император Домициан 81 – 96 г. Запазена е крепост от XII век. През 1147 г. един свещеник нарича селището с днешното име. През 1529 г. градът е разрушен от турците, но старите сгради и църкви в стил барок били възстановени.

Град Тулн, десен бряг, км 1964

Град Тулн (10 хил. ж.) е наследник на римския Комагенис – седалище на дунавски флот.
Сегашното име на града идва от името на река Тулн. С името Тулн градът фигурира в “Песен на Нибелунгите” през 1301 година. От средновековния град са запазени градските стени, църкви и много сгради в романски стил, все от времето, когато е бил столица.
В Тулн има предприятия на химическата, петролопреработвателна и хранително-вкусовата промишленост – за захар и шоколад.

Хидровъзел Грайфенщайн, км 1949,3

Построен е през 1983 година. Има шлюз с две камери и електроцентрала с мощност 280 мегавата.

Град Грайфенщайн, десен бряг, км 1949

Красиво вилно селище край река Дунав. Любимо място за много виенчани, които търсят досег с реката. Модерни вили се надпреварват по външна архитектура и вътрешен уют. Гъмжилото от моторни лодки има тук своя бензиностанция, разположена върху понтон. По гористия склон са плъзнали много хотели и ресторанти чак до горе, където е замъкът на Трифо, построен през 1135 г., устоял на много нападения, включително и на турците през 1529 година.
На 2 км от Грайфенщайн, на левия бряг, е замъкът Кройценщайн, който съществува от 1120 година. Бил е свидетел на битки с унгарци, турци, шведи за пътя към отсрещния бряг, където е предланината на Алпите-Виинервалд (Виенската гора).

Град Корнойбург, 9000 ж., ляв бряг, км 1943

Споменава се за пръв път през XII век. През XIV век селището се укрепява. От 1477 до 1484 г. е владение на унгарците, а след това пада в турски ръце. По времето на Наполеоновото нашествие е пострадал от пожари.
Тук се намира най-старата корабостроителница, основана през 1852 г. Първият кораб, построен в нея, е “Мария-Ана”, от флота на ДДСГ, той още се движи по реката като жива реликва, обкичен със знамена – една атракция на Виена.
В корабостроителницата са построени много луксозни пътнически кораби като “Волга”, “Днепър”, “Украйна”, “Молдавия”, болжкият гигант “А. С. Пушкин” и други. Един паметник в завода напомня за 7 април 1945 г. когато отстъпващите германски войски заредили завода за взривяване, но работниците обезвредили взрива. На следващия ден, 8 април – пристигнали съветски войски.
В Корнойбург има училище за бъдещи корабостроители и корабоплаватели. Освен корабостроителница, в града има фабрики за лекарства и козметика.

Град Клостернойбург, десен бряг, км 1939

През келтско време на това удобно място е имало крепост. През 1730 г. по времето на император Карл I тук се строи голям манастир в стил италиански барок, по проект на Донато Феличе Далио. Наричат го австрийски Ескориал. В манастирската библиотека се пазят 17 000 тома книги, 1250 ръкописа и др.
Името на селището, разположено във Винервалд, се превежда “манастирски нов замък”. Укрепеното място е било резиденция на Бабенбергската династия. Околностите са изпълнени с гори и лозя.

Село Каленбергердорф, десен бряг, км 1935

Каленбергердорф е пристанище за яхти и моторници, разположено в подножието на височините на Леополдсберг и Каленберг. Свързано е чрез аутобан и жп линия с Виена. Било е стара резиденция на Бабенбергите. Турците я разрушили през 1529 г. На 12.09.1693 г. тук те били разбити и Виена била спасена от обсадата им. За това събитие напомня един параклис. В селото има много хотели и ресторанти.

нагоре
ВИЕНА, 1,6 млн. ж., 171 м надм. вис., км 1929

ВиенаПри всички надписи, сочещи влизането във Виена, са поставени табелки – на фона на синьото знаме с 12 златни звезди на Европейския съюз, на който Австрия е член от 1.01.1995 г., е изписана мисълта на Имре Калман: “Бийн блайбт Вийн” (“Виена си остава Виена).
И най-краткото докосване с Виена е вече осъществен блян, един изживян празник, който оставя неизличими спомени в душата.
Виена е най-малката федерална единица на Австрия, с площ 415 кв. км, но с най-голям брой население. Като самостоятелен ланд градът е определен през 1920 г., когато е отделен от Долна Австрия. Дели се на 23 бецирка (градски райони).
Виена е разположена сред разнообразен и живописен ландшафт. Обгърната е от мощен зелен пояс, известен под името Винервалд (Виенска гора), обхващащ площ от 700 кв. км. Хълмовете Леополдсберг (425 м), Каленберг (484 м) и Херманскогел (542 м) са последните издънки на Алпите. Наричат ги “домашните планини на Виена”.

Фишаменд, десен бряг, км 1909

На това място, където е голямото виенско летище, някога е израснъл римският кастел Аквиноквиум, отбелязан в Итинерарум Антонин и Нотация Дигнитатум. При Швехат пък е била Аланова. През 1938 г. тук се изгражда завод за самолети. През Втората световна война селището е тежко бомбардирано.

Устие на река Фиша, десен бряг, км 1905
Град Орт, ляв бряг, км 1902

Селището се споменава за пръв път с името Орта през 1021 година. Крепостта на Орт е рушена от турците (1524 г.) и от шведите (1646 г.). Сега в нея се помещават краеведски и рибарски музей. Запазена е готическата църква от XII век.

Град Петронел, десен бряг, км 1890

Император Тиберий използва тази крепост в обсега на Карнунтум за база във войната срещу маркоманите. По-късно Карнунтум, разположен между Петронел и Хайнбург, е главна квартира на Марк Аврелий. Тук е била най-голямата от трите римски флоти в Норикум и Панония, по-късно преместена във Виндобона (Виена). Крепостни стени, два амфитеатъра - единият с 8 хил., а другият - с 13 хил. места, гробници, вратата Хайдентор и други останки напомнят за тази епоха. Върху развалини на кастела през XI век е възникнал град Петронел. През 1357 г. той получил права на пазарен център. В замъка, строен през XVII в. от Доменико Карлоне, сега е настанен Дунавският музей с експонати от старото корабостроене и корабоплаване.
В Рорау, недалеч от Петронел, е родната къща на Йозеф Хайдн.

нагоре
Град Бад Дойчалтенбург, десен бряг, км 1887

Горещите йодни и серни извори са били използвани за лечение още през римско време.

Град Хайнбург, 6400 ж., десен бряг, км 1884

Разположен е в подножието на три хълма. Единият има форма па трапец. На този хълм над града има останки от голямата крепост Браунсберг. Това удобно място било обитавано още през алщетската епоха. През римско време тук била изградена крепост на име Карнунтум, което значи „каменен град". През XIV в. той е главен град на Горна Панония. В неговия обсег влизал и днешният Петронел.
Средновековният град възниква в подножието на Браунсберг като резиденция на Бабенбергите и през 1244 г. получава градски права. Граничният град е бил силно укрепен. Запазени са части от градските стени и портите Виенска, Унгарска и Рибарска. През 1338 г. в Хайнбург се заселват евреи. Тук е най-старата синагога в Австрия. От 1419 г. Хайнбург е свободен митнически град със седмичен пазар и панаир три пъти в годината.
Между старинните забележителности в града са Романската Рундкапеле (кръгъл параклис) и замъкът Траун от XVII век.
Особено важна роля играе крепостта Хайнбург през време на войните с Турция (1529 - 1683 г.). В „Битката за Европа" тук се е решила съдбата на континента, тук се спира турското нашествие. Според преданието Блутгасе (Кървавата улица) е заслужила името си, защото по време на битката кръвта от убитите течала като река по каменната настилка на улицата.
През 1723 г. в Хайнбург се открива фабрика за тютюневи изделия, която и днес работи. В замъка Мархег се помещава богат музей на ловни трофеи.

Устие на река Морава (Марх), АВСТРИЙСКО-СЛОВАШКА ГРАНИЦА, ляв бряг, км 1880,2
нагоре
Източници:
"По Дунав" /автори - доц. д-р Васил Дойков и инж. Николай Генчев/

http://ase.cs.uni-essen.de/ase/past/ase2004/linz_and_austria.html
http://www.linz.at/english/tourism/3257.asp